Николина Станкова Стоянова от Търговище навърши 100 години. Със завидна памет, бодър дух и неподправено чувство за хумор тя продължава да чете, да плете, да следи новините и да намира с какво да запълни деня си. А за тайната на дълголетието има простичко обяснение – човек трябва да работи, да вярва в себе си и никога да не губи желанието си за живот.

Николина е родена на 24 октомври 1926 г. в село Китино. Детството ѝ преминава скромно, в игри с брат ѝ и сестра ѝ. Животът обаче рано я учи на труд и отговорност. Едва 14-годишна заминава за Омуртаг, където започва работа като детегледачка на три деца.

По-късно работи във варненската фабрика „Първи май“, а след като се омъжва, се връща в Търговище и продължава трудовия си път в сферата на търговията.

Зад гърба си столетницата има цял век история – време на лишения, много работа, семейни радости и промени, които няколко поколения след нея познават само от разказите.

Николинка има дъщеря на име Рени, баба е на две внучки, прабаба – на четири правнуци и вече има четири праправнуци. А най-голямата ѝ радост е да вижда децата си и да бъде сред близките си хора.

„Човек трябва да вярва на себе си“ – това е един от житейските уроци, които споделя баба Николина. Вярата в собствените сили и готовността да се трудиш са я съпътствали през целия ѝ живот.

Труда тя приема не просто като задължение, а като начин да останеш активен и да не усещаш как минава времето. И до днес гледа да си намира занимания.

„Човек е добре, като работи. По-бързо му минава времето и все гледа да си намери нещо за вършене“, казва столетницата.

На труд е учила и децата си. Спомня си как правели малки кобилици, за да могат да носят вода. За нея трудолюбието е възпитание, което започва от ранна възраст и остава за цял живот.

А когато стане дума за собствената ѝ сила, Николина има какво да разкаже. С усмивка си спомня как сама пренесла целия цимент за измазването на къщата.

„Аз бях много силна!“, казва тя и в тези думи сякаш се събира целият ѝ живот – на жена, която не се е страхувала от работа и трудности.

На 100 години баба Николина се чувства добре, а паметта ѝ е забележителна. Тя обича да чете и да плете, не гледа телевизия, за да не се натоварва, но следи новините, защото иска да знае какво се случва по света и у нас.

Има си и едно категорично правило на трапезата – всяко хранене трябва да бъде с люта чушка.

„Без нея не мога!“, отсича столетницата. Обича всякаква храна, но напоследък предпочита супичките.

Позитивизмът също е част от характера ѝ. А съветът, който би оставила на хората, е прост, но важен: ако можеш да помогнеш на някого, помогни му, но преди всичко се научи да разчиташ на себе си.

На въпроса какво си пожелава за рождения ден, Николина не се колебае дълго. Здраве!

„Човек на всеки рожден ден трябва да си пожелава здраве. От него по-важно няма!“, категорична е тя.

Столетницата отбеляза празника си в тесен семеен кръг – сред хората, които са най-голямото ѝ богатство.

На 100 години баба Николина продължава да се интересува от случващото се около нея, да има собствено мнение и да следва убежденията си.

Един век живот, четири поколения след нея и все същото желание да бъде полезна – може би точно в това се крие нейната тайна. А лютивата чушка на масата е само малкият щрих към една голяма история за сила, труд и обич към живота.

Росица ТОПАЛОВА