Драги читатели, наближава 15 септември – първият учебен ден. Едва ли можем да останем настрана от вълненията покрай тази дата в календара, която сама по себе си обуславя характера, който носи – всяка година новото начало носи надежда. За най-малките това е първата крачка през училищния праг, за по-порасналите – завръщане при приятелите след летните месеци на ваканция и игри. За учителите също е предизвикателство – поредната година, изпълнена с отговорности. А родителите – някои от тях по-притеснени, други по-облекчени, трети пък готови да се впуснат в задачите с децата, но всички с онова особено вълнение в стомаха, което осъзнава колко бързо порастват децата им и как календарът върви напред…
Училището – с букет в ръката, с тежките раници, с трепетите, с проблемите и радостните викове, с учебници и нови технологии, със самочувствие, но и с плахо пристъпване – първият учебен ден винаги е бил и винаги ще бъде много повече от начало на знанията. 15 септември ни напомня, че училището определено не дава само уроци от учебниците, а е житейският компас, по който всяко дете изгражда своята личност. Онзи път, в който се учат да печелят и губят, да защитават мнението си, да отстъпват, да са любопитни, но и да грешат, да опитват отново и да следват мечтите си, да са ангажирани с безброй задачи, но и да са безгрижно свободни за всичко ново в живота. Да, днес всички виждаме, че училището е по-модерно, че децата са по-различни, че условията и образователната система са други. Но това, което остава непроменено през всичките години, е: всяко поколение тръгва към училище с мечти за бъдещето. Може би и затова 15 септември вълнува дори онези, които отдавна не са ученици. Вълнуваме се, така е. 15 септември винаги ни връща с конкретика към един чин, един учител, една класна стая, един училищен миг – първо нашия собствен, после на децата ни и този на внуците… Честит 15 септември на всички!
Мили деца – първокласници,
На 15 септември ще прекрачите училищния праг за първи път. Може би ще стискате букета малко по-силно, ще поглеждате към мама и татко или към баба и дядо, за да проверите дали още са там. А може би ще бъдете толкова любопитни и нетърпеливи, че за миг ще забравите тяхното присъствие, устремени към класната стая и всичко, което предстои. А то е цял нов свят…
Първоначално ще са буквите и числата, след това – решените задачи, които преди са ви се стрували невъзможни за решение. Ще срещнете и нови приятели, ще има грешки, но и много радости… И с това започва вашето порастване, първокласници…
Не се страхувайте да питате, но и да мечтаете, да се стараете, но и да пазите детското в себе си… И след много години, когато чуете отново училищния звънец, нека си спомните точно този ден – с усмивка към малчуганите, които сте били, и с онази същата надежда – че най-хубавото тепърва предстои…
На добър час!
Скъпи зрелостници,
А вие помните ли вашия първи 15 септември? Може би някои от вас усещат същото вълнение, макар и малко по-различно. Може би пазите в семейния албум снимката от първия учебен ден – с голямата раница, букета в ръка и широката усмивка, с госпожата в първи клас.
Тогава училището изглеждаше голямо, нали? И пътят, докато буквите станат думи, ви се стори цяла вечност?! А тя всъщност, тази вечност от 12 години, много бързо мина!
Ето че пак е 15 септември, но този път за последно го посрещате като ученици, като деца… Вече не сте малчугани, а пораснали млади дами и господа…
А сега накъде? – сигурна съм колко често ви задават този важен и житейски въпрос. След последните изпитвания, матурите, балните трепети и сбогуванията с учители идва онази нова страница, отново с надежда – че вървите напред към света и сте част от него.
Бъдете благодарни на онези учители, които ви се караха и бяха по-строги, но ви научиха да се борите. И на любимите преподаватели – че ви подкрепяха и вдъхновяваха дори когато е трудно… Бъдете щастливи за приятелите, с които сте се смели за неща, които след години вероятно само вие ще разбирате.
Все по-често ще трябва сами да избирате посоката, към която ще се стремите, решенията, за които ще носите отговорност, и по-големите мечти…
А всъщност ви предстои още учене. Не е необходимо още отсега да знаете всички отговори. Има още много време, в което да ги намерите.
На добър час към най-важния урок – живота и неговата философия!
Симона Алексиева