С още две да­ми от Тър­го­ви­ще се при­съ­е­ди­ни­х­ме към ед­на ру­сен­с­ка ту­ри­с­ти­че­с­ка гру­па и на­п­ра­ви­х­ме ин­те­ре­с­но пъ­те­ше­с­т­вие по бъл­гар­с­ки сле­ди в Ру­мъ­ния. Ето ня­кои впе­ча­т­ле­ния.

Пър­ва­та цел на на­шия мар­ш­рут е Бра­и­ла.  Гра­дът се на­ми­ра на ле­вия бряг на ре­ка Ду­нав с на­се­ле­ние по­ве­че от 180 хи­ля­ди ду­ши. Сли­зай­ки от ав­то­бу­са, ек­с­кур­зо­во­дът ни по­ве­ж­да  в ма­лък парк до кра­си­ва­та  Си­ня ку­ла с ча­со­в­ник – ис­тин­с­ко про­из­ве­де­ние на из­ку­с­т­во­то. Мал­ко по-на­та­тък сти­га­ме до па­ме­т­ник и скул­п­тур­на гру­па, по­с­ве­те­ни на Им­пе­ра­тор Тра­ян, свър­зан с ис­то­ри­я­та на Ру­мъ­ния. Про­дъл­жа­ва­ме по ши­ро­ка па­ви­ра­на ули­ца, но­се­ща име­то „Им­пе­ра­тор Тра­ян“. Из­ча­к­ва­ме на „чер­ве­но“ –  край нас пре­ми­на­ва трам­вай. Ар­хи­те­к­тур­ни­те и скул­п­тур­ни ре­ле­фи вър­ху фа­са­ди­те по раз­би­ра­ем на­чин на­по­м­нят за Ру­се и Ви­е­на. Яв­но в ми­на­ло­то ав­с­т­рий­с­ка­та сто­ли­ца е би­ла бла­го­с­к­лон­на към ду­на­в­с­ки­те гра­до­ве и те­х­ни­те про­г­ре­си­в­но ми­с­ле­щи жи­те­ли, спо­де­ляй­ки с тях сво­и­те ар­хи­те­к­тур­ни зна­ния и стро­и­те­лен опит… А по ця­ло­то про­те­же­ние на ули­ца­та, над гла­ви­те на ми­ну­ва­чи­те, се лю­ш­кат раз­но­ц­ве­т­ни ча­дъ­ри, съ­з­да­вай­ки един сво­е­о­б­ра­зен ко­ло­рит и на­с­т­ро­е­ние…  Пре­ди две сто­ле­тия Бра­и­ла е ко­с­мо­по­ли­тен град, в кой­то са  на­ми­ра­ли спа­се­ние мно­го бъл­га­ри, про­го­не­ни от на­ши­те зе­ми. И тръ­г­ва­ме по сле­ди­те на на­ши­те съ­о­те­че­с­т­ве­ни­ци. От­п­ра­вя­ме се най-на­пред към цър­к­ва­та „Во­з­не­се­ние Го­с­по­д­не“, по­с­т­ро­е­на през 1872 г. с  до­б­ро­вол­ни да­ре­ния на ро­до­лю­би­ви бъл­га­ри. Над вхо­да, ме­ж­ду ко­ло­ни­те, са из­пи­са­ни име­на­та на кти­то­ри­те Вар­ва­ра Х. Ве­ле­ва, Ца­ни Хри­с­тов, Иван Бал­кан­с­ки. На съ­що­то мя­с­то пре­ди то­ва се е на­ми­ра­ла къ­ща­та на Вар­ва­ра Ха­джи­ве­ле­ва, къ­де­то на 12 ок­том­в­ри 1869 го­ди­на бъл­гар­с­ки еми­г­ран­ти съ­з­да­ват кни­жо­в­но дру­же­с­т­во, по­с­та­ви­ло на­ча­ло­то на Бъл­гар­с­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те. Се­га в дво­ра на цър­к­ва­та, съ­в­сем до ме­тал­на­та ог­ра­да, стои скро­мен по­с­та­мент, вър­ху кой­то е от­бе­ля­за­но съ­би­ти­е­то, но не и име­на­та на не­го­ви­те съ­з­да­те­ли. Но бъл­гар­с­ка­та па­мет па­зи те­х­ни­те име­на – Ма­рин Дри­нов, Ва­сил Дру­мев, Ва­сил Сто­я­нов…   

За на­ше го­ля­мо ра­зо­ча­ро­ва­ние но­ви­ят гра­до­у­с­т­рой­с­т­вен план на Бра­и­ла не е по­з­во­лил да бъ­де съ­х­ра­нен до­мът на един наш на­ци­о­на­лен ге­рой. Все пак, на съ­ща­та ули­ца, стои па­ме­т­на пло­ча, по­с­та­ве­на през 2009 го­ди­на, къ­де­то на ру­мън­с­ки и бъл­гар­с­ки език е из­пи­са­но, че то­ч­но там от 1869 до 1871 го­ди­на в Бра­и­ла се е на­ми­ра­ла къ­ща­та, в ко­я­то е жи­вял бъл­гар­с­ки­ят по­ет и ре­во­лю­ци­о­нер Хри­с­то Бо­тев. Пра­вим сним­ки и ми­с­ле­но бла­го­да­рим на ру­мън­ци­те, че въ­п­ре­ки вси­ч­ко са на­ме­ри­ли ме­с­тен­це в своя град и за сле­да­та бъл­гар­с­ка.  Про­дъл­жа­ва­ме по мно­го­лю­д­на­та ули­ца и съ­в­сем ско­ро за­с­та­ва­ме пред па­ме­т­ни­ка на Бо­тев. На­б­ли­зо се про­да­ват цве­тя. Ку­пу­вам ед­на чер­ве­на ро­за и мъл­ком я по­с­та­вям пред бю­с­та на ве­ли­кия бъл­га­рин.

От­но­во тръ­г­ва­ме на път, но се ка­ч­ва­ме на фе­ри­бо­та. На от­с­ре­щ­ния бряг се от­п­ра­вя­ме към Тул­ча.

Град Тул­ча на­б­ро­я­ва над 90 хи­ля­ди ду­ши и е раз­по­ло­жен на де­с­ния бряг на Ду­нав. А в те­ри­то­ри­я­та на се­га­ш­на­та об­ласт Тул­ча ня­ко­га се е за­ро­ди­ла Бъл­гар­с­ка­та дър­жа­ва.

През Въз­ра­ж­да­не­то в Тул­ча пре­би­ва­ват ре­ди­ца из­тъ­к­на­ти бъл­га­ри – Са­ва До­б­ро­п­ло­д­ни, Ма­тей Пре­об­ра­жен­с­ки-Ми­т­ка­ло­то, То­дор Ико­но­мов, Сте­фан Ка­ра­джа, а през 1866 го­ди­на тук ид­ва и Ва­сил Ле­в­с­ки. През 1857 го­ди­на с по­мо­щ­та на да­ри­те­ли е по­с­т­ро­е­на бъл­гар­с­ка­та цър­к­ва „Све­ти Ге­ор­ги“, ко­я­то е за­па­зе­на и до днес.  Ико­но­с­та­сът и ико­ни­те са де­ло на ви­д­ни­те зо­г­ра­фи Со­ф­ро­ний мо­нах и Ста­ни­с­лав До­с­пе­в­с­ки. А през 1874 го­ди­на тук е из­п­ра­тен ка­то епи­с­коп Ва­сил Дру­мев с име­то Кли­мент.

Су­т­рин­та на­ше­то пъ­те­ше­с­т­вие про­дъл­жа­ва с ко­раб по  дел­та­та на Ду­нав, обя­ве­на от ЮНЕ­С­КО за част от све­то­в­но­то при­ро­д­но на­с­ле­д­с­т­во. На­в­ля­зо­х­ме в ла­гу­на­та –  ис­тин­с­ка ду­на­в­с­ка джун­г­ла, съ­с­то­я­ща се  от над 50 ви­да дър­ве­та, хра­с­ти, тръ­с­ти­ка, ли­а­ни, хмел. В то­зи пти­чи рай  гне­з­дят по­ве­че от 250 ви­да пти­ци, ка­то част от тях са пре­ле­т­ни, ид­ва­щи чак от Аф­ри­ка и Ин­дия.

Раз­г­ле­да­х­ме Кон­с­тан­ца и по­те­г­ли­х­ме об­ра­т­но към Бъл­га­рия през Си­ли­с­т­ра с мно­го впе­ча­т­ле­ния, сним­ки и по­же­ла­ния за но­во пъ­ту­ва­не по бъл­гар­с­ки­те сле­ди в на­ша­та се­вер­на съ­се­д­ка.

Ан­то­ния Ата­на­со­ва