100 години музейно дело

Как е положено началото на историческите изследвания в нашия град

На 26 септември 1926 г. в гр. Търговище е създадено Археологическо дружество. За това ни информира дописка в бр. 33 на в. „Ескиджумайски вестник“. Няколко дни по-рано същият вестник ни уведомява за намерението на група любители на археологията да създадат такова. Кои са те и какво ги провокира преди 100 години да създадат археологическо дружество в Търговище?

Логично е това да са учители от местната гимназия и прогимназия, дори самите техни директори, защото още през 1921 г. е изпратено Окръжно № 22381/11.08.1921 г. от Министерството на народното просвещение до г-да директорите на пълните и непълни средни училища, в което се препоръчва събирането и запазването на „археологични паметници, най-вече на българските. Директорите с местната интелигенция да открият подписка за фонда „Българска история и археология“. Да се дават увеселения от учениците за същия фонд. Да се образуват ученически археологични дружества, които да развиват интерес към българската археология и да помагат материално“. Окръжното е в отговор на зачестилите сигнали за иманярски набези спрямо българските археологически богатства, които „се разрушават… от некомпетентни лица, изчезват, развалят се и се разхищават или пък се изнасят от агенти на чужди археологически музеи“.

Ето защо през лятото на 1922 г. директорът на гимназията в Търговище Никола Герасимов, историк по образование, извършва сондажни разкопки на селищната могила при с. Лиляк. Открити са много предмети от камък, кост и глина. Изложени са тогава в гимназията „Св. Седмочисленици“ и може би все още се намират там (в училищната музейна сбирка на I СУ). По този начин училищните кабинети се превръщат в първите музейни сбирки в нашия град. През следващите години друг учител продължава да проучва същата могила, а лично окръжният училищен инспектор Иван Георгиев обикаля близките местности и селища и събира сведения за находки, предания и легенди в Търговищко, които по-късно систематизира в своя труд „Исторически находки, предания и легенди в Търговищенска околия“, останал непубликуван. Машинописен препис от него се съхранява в РИМ – Търговище.

На 27 март 1925 г. в. „Ескиджумайски вестник“ ни уведомява, че са открити „архиологични находки“ около с. Руец (тогава Юруклер) от учениците на Ескиджумайската непълна гимназия. „Намерено е една здрава перфидно изработена от бакър делва, имаща форма на разкошна съвременна ваза с художествени везви по страничните подвижни дръжки, по които има изработени релефно и по един човешки бюст. Тая медна стомна се поставя на специална поставка, изработена от мед в кръгова форма с подвижни столчета. Намерено е съвършено здрава ризница от мед, шлем, нараковник, подризник и пр., които са богато украсени с везба, каквито днес се срещат в изделията на македонските златари. Всички части са обковани със сребърни гвоздейчета. Намерени са остриета на стрели, копия, меч, костени и сребърни украшения, умивалници и др.“ Оказва се, че това са находки от най-ранната в Североизточна Тракия каменна гробница с профилирана украса, датирана във втората половина на V в. пр. Хр. По непрофесионалното описание във вестника личи, че тук местни специалисти липсват, затова пристигат такива от Народния археологически музей в София. „По административен ред“ са събрани бронзови шлем халкидски тип и броня с предпазител за слабините (митра), железен меч тип акинак, бронзови съдове, железни и бронзови върхове на копия и стрели, желязна юзда и др. Заключението е, че в гробницата е погребан знатен воин конник, висш представител на местната аристокрация.

Една година по-късно в землището на с. Герен е „изровена и донесена в околийското управление груба каменна надгробна плоча от римско време. В края на лицевата страна между двата кръга е издялано с четливи латински букви вероятно името на починалия. Плочата е разглеждана завчера от представител на археологическия музей в Шумен.“ Иманяри откриват оръжия и разни оръдия на труда и край с. Стража, за което е уведомен директорът на Народния археологически музей.

Същевременно кметовете на търговищките села уведомяват за открити старини в техните землища и подпомагат финансово с годишна такса Шуменското археологическо дружество.

Става ясно, че проучванията в Търговищко по това време не са редовни и планомерни, имат случаен характер, предизвикани са от препоръка на Министерството на просвещението, от личен интерес или са наложени от иманярска намеса. Разкопвачите, макар и с историческо образование, са без специална подготовка и работата им остава без значение за науката. Ето защо изниква необходимостта от специализирано звено, което да постави на професионална основа грижата за старините и тяхното съхранение.

За разлика от днешните научни институти, археологическите дружества са били изцяло доброволни организации, издържани от членски внос и дарения. Те са имали силно образователен характер – организирали са сказки (лекции) за населението, излети до исторически местности и са публикували статии в местната преса, за да научат хората да не унищожават намерените в нивите си ценности.

С такава образователна цел е създадено и Търговищкото археологическо дружество. Неговата задача е била по всякакъв начин да се проучва и популяризира местната история, историческите личности, събития и процеси, което е свързано с широка събирателска (събиране на информация, снимки, документи, артефакти), изследователска (работа с архивни документи, книги и научни издания) и популяризаторска дейности (публикуване на статии, трудове, изнасяне на лекции и беседи), чрез които да се запази и съхрани местната историческа памет. По своята същност тези дейности стоят в основата на музейното дело, което ни дава основание да смятаме, че музейното дело в Търговище води своето начало от 20-те години на ХХ век, а точно преди сто години, през 1926 г., е направен опит за неговата регламентация чрез създаването на Археологическо дружество в нашия град.

Археологическото дружество в Търговище е създадено по инициатива на читалищното настоятелство на читалище „Напредък“, а за негов пръв уредник е избран директорът на Прогимназията Иван Халаджов. Секретар на дружеството е учителят Георги Лазаров. Повече от три години продължават усилията на дружеството да бъде утвърден неговият устав и да се наложи като самостоятелно научно звено. Съществува преписка с Министерството на народното просвещение от 1929 г., от която добре се вижда, че дружеството има свой устав, който очаква да бъде утвърден. За съжаление, други документи, свързани с дейността на Археологическото дружество в Търговище, не са открити. Това обаче съвсем не означава, че членовете на Търговищкото дружество не осъществяват дейност, напротив: през 1926 г. Иван Халдажов започва системно да публикува в местната преса откъси от своето проучване за миналото на Търговище; през 1927 г. специална историческа комисия с председател Иван Халаджов кръщава улиците на гр. Търговище, които дотогава не са имали имена; през 1928 г. отново Иван Халаджов печели конкурса на Община Търговище за написване история на освобождението на града; през същата 1928 г. е открит Народният университет при читалище „Напредък“, в рамките на който се изнасят лекции от членовете на дружеството и други учители. Всичко това ни дава основание да смятаме, че началото на историческите изследвания и на музейното дело в град Търговище е положено през 20-те години на ХХ век, а първи опит за тяхната регламентация е създаването на Археологическо дружество в града.

д-р Тоня Иванова

(главен уредник в РИМ – Търговище)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *