1846 – 2026

В средата на XIX век град Ески Джумая (дн. Търговище) е развит административен, занаятчийски и търговски център. Основен фактор за това безспорно е икономическото влияние на ежегодния пролетен панаир. Местното християнско население се включва активно в движението за светска национална просвета, чиято основна цел е признаването на българската нация като самостоятелна етническа общност в границите на Османската империя.

Основен двигател на тези процеси е градската християнска (православна) община, съставена от членове, набрани по вишегласието на цялото население от четирите махли на града. Под нейно ръководство се осъществява издръжката, уредбата и управлението на училищата, наемането на учителите и др.

За организирането и управлението на учебното дело общината периодично избира свои членове за школски (училищни) епитропи (настоятели, надзиратели). За целта е открит и специален школски тефтер, в който те записват и отчитат пред общината своята дейност.

Началото е поставено с избирането за школски епитроп на Христо Жеков Шишманов, който ръководи учебните дела в периода от 8 октомври 1846 до м. март 1852 г. Заедно с него школски епитроп е и Стоян Бояджи Гайдаров.

В периода от м. март 1852 до м. ноември 1856 г. епитропи са Вълчо Бърнев и Иванчо (Станчов) Кюловлу. От 13 ноември 1856 г. за епитроп е избран х. Илия х. Марков, който управлява училищните дела най-малко до м. декември 1858 г., когато приключват записите в школския тефтер.

Основните дейности на школските епитропи са свързани със закупуването на учебници и учебни помагала (главно от Ескиджумайския панаир), поддръжката на училищната сграда и заплащането на учителите. Те контролират финансовата издръжка на училището, която се осигурява със средства от черковната каса (от сватби, от кръстникови, от вули), от еснафските сдружения (еснафски пари) и от отделните християнски махали (махле параса). Периодично отчитат приходите и разходите за училището пред общината, която, след като ги одобри, подновява дейността на епитропите.

През 1846 г. в черковния двор е построена училищна сграда съобразно с изискванията на новата (взаимоучителна) метода. Събирането на паричните средства, нужни за строежа на училището, е организирано по еднодружен способ и жителите от четирите християнски махали (Варуш, Чомлекчи (Грънчарска), Срещна и Парня), от истинно благородни и патриотически чувства въодушевени, пожертвуваха всеки според силите си.

В началото на м. ноември 1846 г. учениците са въведени в новата училищна сграда от новоназначения учител Парас(ш)кев П. Константинов, родом от Сливен. Той е възпитаник на прочутата гръцка Велика народна школа – Куручешме в Цариград. Негов помощник (до 1850 г.) е местният даскал Йоанчо (Иванчо) Симеонов.

През 1848 г. и 1849 г. Параскев П. Константинов провежда и първите годишни изпити в града, а предметите, на които са изпитани учениците, са: Съвършена Аритметика, Политическо Землеописание, Плутарха по Славянски, Разбор с правилата на Славянската Писменица, Гръцки с превод на Български, Катихис и Свещена История. През 1850 г. той издава в Цариград книгата „Кевита тивейскаго таблица“ (преведена от елинский на болгарский език от Параскева П. Константиновича Сливнянина. Джумайского учителя). Учителства в града до края на 1851 г. или началото на 1852 г.

През следващите години (1851 – 1856 г.) учител във взаимното училище е Стоян Николов (Касапски) от Лясковец с начална годишна заплата от 2400 гроша.

От м. април 1852 г. за учител е нает и Спиридон Петров (Грамадов) от Търново. Получава образованието си в гръцко училище в Арбанаси и класното училище – „Даскалоливницата“ в Елена. Освен това, според едно от изискванията към тогавашните учители, е и добър църковен певец. Първата му годишна заплата е 2800 гроша.

През 1852 г. е извършено разделение на учениците. Школският епитроп осигурява отделни учебници за школито на даскал Стуян и школито на даскал Спиридон. Много вероятно с този акт да е поставено началото на класно обучение, паралелно с взаимното.

През м. април 1856 г. е назначен нов взаимен учител – Янко поп Георгиев Д(и)еветаков от Търново. Преди идването си в Ески Джумая е учител в Търново (ок. 1843 – 1845 г.), Свищов (ок. 1845 – 1848 г.) и Хаджиоглу Пазарджик (1848 – 1854 г.). Бил е също много добър черковен певец.

На 11 май 1859 г. християните от Ески Джумая се присъединяват към общобългарската инициатива за честване паметта на Преподобните и Богоносни Отци наши Кирилла и Методия. На този нов празник, пред изпълнилата се с народ църква, учителят Спиридон Петров казва слово, чрез което даде сякому да разумее цената на празника. Мнозина от народа, умилени от съдържанието на словото, изляха сълзи радостни, защото познаха и те своите просветители…

През 1860 г. градската християнска община обявява инициативата, свързана със строеж на ново училище. Това научаваме от дописка във възрожденската преса, свързана с Великденската акция (4 април 1860 г.) на българите в Цариград. На 11 май в град Ески Джумая тържествено е проведен и празникът на Св. св. Кирил и Методий, а след Божествената служба народът се е отправил към училището, то което сега ново ще ся прави.

Основните причини за това начинание са нарастването на християнското население в града и нуждата от отделно мъжко и девическо училище, защото старото в черковния двор е вече малко. На 1 юни 1860 г. общинското ръководство взема решение да се въздигне ново училищно здание в името на Седмочислените наши български просветители.

От 1863 г. в сградата на първото светско училище се помещава девическото взаимно училище, а момчетата са преместени в новото Главно мъжко училище „Св. Седмочисленици“ с главен учител П. Р. Славейков.

За съжаление, сградата на първото светско училище не е запазена. Представлявала е дълга едноетажна сграда, разположена в западната страна на църковния двор в посока север-юг с прозорци на изток. От северната страна е имало висока стая, която през 1893 г. е превърната в читалищен (църковен, театрален) салон и стая за повече от 100 ученици, по-късно превърната в зала за провеждане на годишните утра на учениците, градски събрания и прожекции на филми. До 1927 г. помещенията се използват, след което сградата е изоставена поради откриването на новата читалищна сграда. През 1937 г. сградата на първото светско училище е съборена като грозяща.

Николай Ставрев