Екатерина Петрова:„Галакси“ е моята сбъдната мечта 

Зад няколко красиви минути на сцената стоят месеци труд, безброй повторения, дисциплина и лишения. За Екатерина Петрова обаче истинската победа на балет „Галакси“ не се измерва единствено с купите и медалите. Тя е в децата, които в залата се научават да вярват в себе си, да приемат успехите и разочарованията и да продължават напред. Разговаряме с нея за изминалия творчески сезон, за цената на успеха, за трудните раздели с порасналите възпитаници и за мечтата „Галакси“ да продължи да живее и в следващите поколения.

– „Галакси“ от години се завръща от конкурси с отличия. Свиква ли се с победите, или всяка награда все още носи същото вълнение?

– Няма как да се свикне с победите. На всеки фестивал тръгваме с голямо вълнение и доза притеснение, независимо колко пъти сме се връщали от конкурс с отличие. Може би човек свиква с тръпката преди излизането на сцената, с подготовката и напрежението. Всяка награда обаче е признание за много труд, дисциплина и отдаденост. Най-хубавото е, че зад всяко отличие стои един дълъг път, много репетиции и моменти, в които сме се подкрепяли като екип. Затова всяка победа приемаме с огромна благодарност и още по-голямо желание да продължаваме напред.

– Когато погледнеш към последния творчески сезон, кой момент би определила като най-големия успех за „Галакси“ – не непременно като награда, а като лично усещане?

– Моментите са много, но бих отличила два – победата на фестивала в Русе във възрастовата ни група и наградата за най-добри хореографии на целия конкурс в Шумен.

– Публиката вижда няколко красиви минути на сцената. Какво остава скрито зад тях?

– Зад тези няколко минути стоят месеци усилена работа. Има безброй повторения, тренировки, корекции, моменти на умора и, разбира се, притеснение преди самото изпълнение. Понякога има и лишения – от свободно време, от срещи с приятели, от безгрижни детски моменти. Но когато децата обичат това, което правят, всичко си заслужава. Зрителят вижда готовия танц, усмивките и красотата, но зад тях стоят много труд, дисциплина, постоянство и огромна воля. А най-ценното е, че в този процес децата не просто се учат да танцуват – те се учат да бъдат отговорни, да не се отказват и да вярват в себе си. Именно това за нас е най-голямата победа, независимо от мястото, което ще заемат на конкурса.

– Как се ражда една хореография на „Галакси“? Кое идва първо – музиката, историята, движението или образът, който искате да създадете на сцената?

– Няма една формула. Понякога всичко започва от музиката, която ни вдъхновява, а друг път първо се ражда идея, образ или история, която искаме да разкажем на сцената. След това започваме да търсим движенията, които най-добре могат да предадат това усещане. За нас хореографията не е просто съчетание от красиви движения. Тя трябва да има характер, емоция и послание. Искаме, когато публиката гледа нашите деца, да не вижда само техника, а да усети историята, която те разказват чрез танца. Понякога най-хубавите идеи се раждат именно в залата – започваме с нещо малко, променяме го, добавяме, пробваме отново и постепенно хореографията оживява.

– Когато едно дете за първи път прекрачи прага на залата, може ли веднага да бъде разпознат талантът? И кое стига по-далеч – талантът или постоянството?

– Понякога още при първите занимания се вижда, че едно дете има усет към музиката, добра физика или естествено усещане за движение. Но истинският талант невинаги се разпознава от първия момент. Всяко дете се развива със свое темпо и понякога точно тези, от които в началото не очакваме толкова много, впоследствие ни изненадват най-силно. Според мен талантът е прекрасен старт, но постоянството е това, което те отвежда най-далеч. Може да имаш способности, но без труд, дисциплина и желание да се развиваш те няма да бъдат достатъчни. В балета няма как да прескочиш репетициите и часовете труд.

– Работите с деца във възраст, в която те не просто се учат да танцуват, а изграждат характера си. Какво им дава балетът извън сцената?

– Балетът дава на децата много повече от умението да танцуват. Той ги учи на дисциплина, търпение и отговорност. Учи ги, че хубавите резултати не идват веднага и че понякога трябва да паднеш, да се изправиш и да опиташ отново. Дава им увереност – не само да излязат на сцена пред публика, а да повярват в собствените си възможности. Учи ги да приемат критика, да работят в екип и да уважават както труда на другите, така и своя собствен. Ако успеем да възпитаме не само добри танцьори, но и добри, уверени и стойностни хора, това е най-големият ни успех.

– На конкурс има и първи места, и разочарования. Как учиш децата да губят и да продължават напред?

– Това може би е един от най-трудните, но и най-важните уроци. Учим децата, че на конкурс не отиваме само за медал. Отиваме, за да покажем това, върху което сме работили, да се срещнем с други талантливи деца, да натрупаме опит и да видим къде можем да станем по-добри. Когато резултатът не е такъв, какъвто сме очаквали, първо им даваме време да изживеят разочарованието си. След това се връщаме в залата и анализираме какво можем да подобрим. Искам да разберат, че едно второ или трето място, а понякога и липсата на награда, не определя тяхната стойност като танцьори. Истинската победа е да можеш да се изправиш и да кажеш: „Добре, следващия път ще бъда по-добър.“

– Случвало ли се е дете, в което в началото малцина са виждали потенциал, след време да се превърне в един от най-силните танцьори?

– Да, случвало се е и именно такива истории са едни от най-ценните за един преподавател. Има деца, които в началото са по-несигурни, по-срамежливи или просто им трябва повече време, за да намерят себе си в танца. Когато едно дете има желание, работи упорито и не се отказва, постепенно започва да показва качества, които в началото не сме виждали. С времето идват увереността, техниката, артистичността. Точно затова не обичам да поставям етикети на децата още в началото. Всяко има свой път и свое темпо.

– През „Галакси“ са преминали много деца. Трудно ли е, когато пораснат и дойде моментът да се разделите?

– Да, трудно е. Когато едно дете е дошло при теб малко, а след години го видиш как пораства и тръгва по своя път, няма как да не изпитваш емоция. Не се разделяме само с танцьори, а с деца, които са били част от живота ни и с които сме споделили репетиции, конкурси, успехи, разочарования и мечти. Пожелавам им да не спират да мечтаят и да вярват в себе си. Да бъдат смели и каквото и да изберат, да го правят с любов и отдаденост. И винаги да помнят, че в „Галакси“ има място, което ще остане тяхно. Връзката ми с тях продължава – в момента мой помощник е Емилияна Апостолова, която танцува при мен от четиригодишна възраст.

– Има ли хореография през годините, която е особено лична за теб?

– Всички танци ми носят емоции. Има обаче хореографии, които остават много по-дълбоко в теб. Понякога един танц се свързва с определен период, с конкретни деца, с техния път и с емоциите, които сме преживели заедно. Може би това е магията на хореографията – тя не остава само на сцената. Събира в себе си част от хората, времето и емоцията, в които е създадена. А когато един танц е успял да докосне и публиката, и самите деца, той вече има свой собствен живот.

– Във време на телефони, социални мрежи и все по-кратко задържане на вниманието по-трудно ли е да научиш едно дете на дисциплина и търпение?

– Определено е по-голямо предизвикателство. Децата днес растат в среда, в която всичко се случва много бързо – с един клик получаваш информация, забавление, внимание. А балетът е точно обратното – изисква време, търпение, концентрация и много повторения. Мисля, че именно затова балетът е толкова ценен днес. Той учи децата да забавят темпото, да бъдат концентрирани и да не очакват всичко да се случи веднага. А когато научиш едно дете да бъде търпеливо и да не се отказва, ако нещо не се получи от първия път, му даваш умение за цял живот.

– Ти си човекът, който трябва да мотивира останалите. Но кой мотивира Екатерина Петрова? Имало ли е момент, в който си казвала: „Може би е време да спра“?

– Не си спомням момент, в който наистина да съм казала: „Това е краят“. Винаги се появява нещо, което ме връща обратно – дете, което има нужда от подкрепа, нова хореография, предстоящ конкурс или просто моментът, в който виждаш колко щастливи са децата на сцената. А кой мотивира Екатерина Петрова? Може би самите деца. Те ми напомнят защо съм започнала и защо продължавам. Ако трябва да избера между „Може би е време да спра“ и „Въпреки трудностите – смело напред“, бих избрала второто.

– След толкова години, сцени, деца и награди – каква мечта все още не сте сбъднали с „Галакси“?

– Мечтите всъщност не свършват. Искам да продължим да се развиваме, да откриваме талантливи деца и да им даваме възможност да повярват в себе си. Имаме и професионални мечти – големи сцени, престижни конкурси, още по-силни хореографии и признание извън България. Но имам и една лична мечта – искам „Галакси“ да продължи и след нас. Деца, които днес са малки и тепърва започват, след години сами да предават любовта към танца на следващото поколение. Както сега работя с Емилияна, на която ѝ предстои да кандидатства в тази сфера. Наградите остават във витрината, но хората и спомените остават в сърцето. Моята мечта е „Галакси“ да оставя следа.

– Ако днес пред теб застанат всички деца, които някога са танцували в „Галакси“, какво би искала да им кажеш?

– Благодаря ви, че изминахме този път заедно. Благодаря ви, че сте били част от „Галакси“, че сте оставили частица от себе си в тази зала и сте ми позволили да бъда част от вашето израстване. Всеки един от вас е оставил своя следа. Бих им казала никога да не се страхуват да мечтаят, да не се отказват, когато нещо не се получи от първия път, да вярват в себе си и да бъдат добри хора. А на порасналите ни деца бих казала: „Гордея се с вас, независимо къде сте днес и какъв път сте избрали.“ За мен вие никога няма да бъдете просто бивши възпитаници. Вие сте част от историята на „Галакси“.

– Кой е танцът на „Галакси“, който би гледала отново и отново?
– „В ритъма на Египет“.

– Репликата, която децата най-често чуват от теб в залата?
– „Не знам какво означават думичките „не мога“.“

– Как би довършила изречението „За мен „Галакси“ е…“?
– „Галакси“ е част от моя живот. За мен е много повече от балет. „Галакси“ е моята сбъдната мечта, която продължава да живее чрез децата.“ Балет „Галакси“ не е просто балетен състав, който съществува към читалището. Ние сме част от него. Ние сме едно цяло. Читалището е домът, който ни дава пространство да растем, а хората, работещи тук, са тези, които правят този дом жив. За мен читалище „Напредък – 1864“ не е просто институция – то е хора, екип, общност и място, към което принадлежим. Благодаря ви от сърце!

Интервю на Симона Алексиева