Писмо на броя
Взимам повод от огласения План за интегрирано развитие на Търговище за 2001-2007 г. и потърсеното гражданско мнение по него, за да кажа, че през последните години в града ни се случиха полезни и хубави неща. Повечето от тях са за удобство и в услуга на гражданите. Помислено беше и за премахването на някои архитектурни бариери и препятствия пред хората в неравностойно положение. В тази връзка ще споделя колко добре беше благоустроен парк „Роден кът“. Живея в съседство с този парк, посещавам го и от един неприветлив, тревясал, мръсен терен, той буквално пред очите ни се превърна в в цветен райски кът, място за непринудени, весели срещи на хора от три поколения. Тук дори има шахматни площадки, така че , който иска би могъл да поиграе и шах…Тези дни напълниха и малкото кокетно езерце, с което се прибави още една свежа багра в интериора на този райски кът. Добре е и това, че обектът има видеонаблядение, както разбрахме от един от работниците, пълнещи с вода езерцето, защото вандалите едва ли ще оставят непокътната толкова много красота.
Помислено беше за всичко-от всеки ъгъл сега лъха свежа цветна красота, приканваща към релакс и отказ от черногледство. Просто от всички тези приятни гледки хубаво ти става на душата и може би затова тук, на това място за социални контакти, всекидневно идват майки с деца, възрастни хора, като разбира се, при спазване на всички противоепидемични мерки. За уюта и удобството на гражданите спомагат и многото и най-вече удобни пейки по алеите за малки и големи-безплатни и функционални!
Трудно млад човек може да си представи колко важно нещо е пейката за отмора на хората в преклонна възраст с дух младежки и старчески болежки. За тях това е огромно добро, защото си е едно малко удобство, улеснение, истински оазис в тези чумави времена.
Накрая ще направя едно предложение-нека бъде помислено за поставянето на такива удобни пейки и в междублоковите пространства за хора, които не могат да се движат далеч от домовете си, а имат нужда да излязат на въздух. Такива хора има почти във всеки вход или както е казал поетът:“с изчерпани залежи от сили, енергийно икономични“. Това, несъмнено, би помогнало на нашите престарели събратя да преодолеят в тези мъчни времена страха и старческата несигурност при липсата на дворно място.
Ще заключа с това, че особено добро впечатление прави поместената във в.“Знаме“ анкета за приоритетите относно визията на града ни през следващите години, попълнихме я с желание и с благодарност, че служителите в нашата община се интересуват и съобразяват, и надяваме се, да зачетат позицията и на гражданите по тези толкова важни, бих казала съдбовни въпроси за бъдещето на нашия град.
ВЕСКА ИЛИЕВА