Разговор с Анелия Николаева, изкуствовед куратор на изложбата в Националната галерия, София
– На 30 октомври в Националната галерия в София беше открита голяма изложба на изтъкнатия български художник проф. Никола Маринов (1879 – 1948). Какви са Вашите впечатления от откриването на изложбата?
Всяко откриване на изложба е своеобразен празник за галерийните работници, а посещението на публиката е чакана оценка за добре или не толкова добре свършена работа. Този път откриването на изложбата, посветена на Никола Маринов и неговото ателие, за съжаление бе под знака на противоепидемичните мерки, което бе причина да няма обичайните официални слова. Въпреки това вернисажът бе добре посетен, имаше една специфична топла атмосфера, идваща от лиричните образи на големия акварелист, а реакцията на зрителите беше еднозначно позитивна. Предстоящото откриване беше добре отразено медийно в столицата.
– Кой е главният акцент в изложбата?
Тъй като преди 20 години Националната галерия, отново в партньорство с Художествената галерия в Търговище, направи голяма юбилейна експозиция по случай 120 години от рождението на Никол Маринов, идеята сега е да се потърси друг фокус към личността на големия художник. Нарекохме нашата изложба „Ателието на свободния дух“ и в нея са показани и картини на възпитаници на Никола Маринов през 20-годишната му дейност като професор в Художествената академия между 1921 и 1941 г. в София. Т.е. един от акцентите е продължението на разбирането за творческата свобода, за силата на творческия дух чрез картините на учениците на Никола Маринов, някои от тях големи имена в нашето изкуство – Илия Петров, Илия Бешков, Любомир Далчев, Кирил Петров и т.н. Другият основен фокус е собствено творчеството на изключителния живописец Никола Маринов, представено в голямата си част с акварелите и маслените творби от колекцията на Търговищката галерия. Използвам случая да благодаря на директора й Пламен Проданов и колегите уредници за професионално оказаното съдействие в реализирането на проекта.
– Вие самата сте от Търговище, от града на проф. Никола Маринов. Това съвпадение беше ли от значение при изготвянето на експозицията на забележителния ни художник?
Косвено да, защото е от значение принципно за формирането на отношението ми към изкуството още от детските ми години. Всички ние по един или друг начин растяхме с образите от акварелите на Никола Маринов; при мен е част и от семейното ми възпитание и сигурно е част от факторите, насочили ме в избора на професия. В този смисъл тази изложба е естествено продължение на моята връзка с родния ми град и големите фигури, тръгнали от него, за да допринесат всеки по своему за националната ни култура. Мисля, че като цяло името на Никола Маринов за нашия град е знаково, патрон на Втора гимназия и на Галерията, и освен че е неразривно вплетено в културната история на Търговище, би трябвало да ни вдъхновява и днес, а и занапред, в поддържането на културния живот на града ни.
Разговор на Деяна Вълчева