Нека кажем и за доброто!

Писмо до редакцията

Последните дни ми се случиха някои неща, които бих желала да споделя с по-широк кръг от хора.В големите горещини климатикът ми отказа да охлажда. Потърсих фирми в интернет и изпратих електронно писмо до сервиз „Вичеви”, описвайки най-подробно модела и „поведението” на машината. Още на следващия ден получих отговор и това доста ме изненада. От фирмата ми се извиняваха, че графикът им е натоварен чак до месец септември и не могат да дойдат на адрес. Но още повече ме изненада втората част на писмото. Там много точно и последователно беше описано как бих могла да опитам и сама да се справя с „непослушния” климатик. Изпълних препоръката и… хладното дойде! Не познавам човека, който ми даде този съвет, но искам да му благодаря за търпението и толерантността, с които подходи към мен – напълно непознатият човек. А можеше и по съвсем друг начин да постъпи, варианти – много. Бях приятно впечатлена от контакта с един почтен човек и специалист…

Преди няколко дни направих хипертонична криза, вдигнах кръвно налягане  198 и се наложи да потърся спешна помощ в болницата. Още на вратата ме посрещнаха с думите, че щом кръвното ми не е над 200, нямам работа при тях и ме отпратиха към дежурния кабинет. Може би такава е практиката, но ми причерня пред очите. В такъв  момент човек наистина може да сгреши. Знаех, че моята лична лекарка  не е на смяна и когато отидох и видях тълпа от пациенти пред дежурния кабинет помислих, че кръвното ми наистина ще „скочи” над 200. Изумлението ми беше огромно, когато доктор Кряколова веднага ме прие, направи ми кардиограма, инжекции и докато не се възстанових, не позволи да си тръгна за дома. И се убедих, че редом с преките си  служебни задължения, доктор Кряколова влага и нещо съвсем лично – искрено и топло човешко отношение към пациента. А това също лекува…

Написах това писмо, за да изразя своята благодарност към двама различни специалисти, наши съграждани. И да споделя, че не бива да забелязваме единствено грубото и негативното в нашето ежедневие. Защото между нас има и такива светли люде, на които дължим уважение не само заради техния професионализъм, но  заради обикновената им човешка доброта.

АНТОНИЯ АТАНАСОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.