Де­си­с­ла­ва ДИ­МИ­Т­РО­ВА е ро­дом от Варна. След ка­то през 1994 г. се ди­п­ло­ми­ра в Ме­ди­цин­с­кия уни­вер­си­тет във Вар­на, с не­й­на ко­ле­ж­ка ид­ват да ра­бо­тят в бол­ни­ца­та в Омур­таг.

И та­ка ве­че 24 г. Ми­на­ла е през вси­ч­ки ета­пи на бол­ни­ч­на­та по­мощ: ра­бо­ти­ла е в Бър­за по­мощ, ка­к­то и в Бе­ло­д­ро­б­на­та бол­ни­ца, би­ла е джи­пи, а през 2008 г. за­щи­та­ва спе­ци­ал­но­ст­та „ен­до­к­ри­но­ло­гия“.

От­то­га­ва ра­бо­ти в МБАЛ-Омур­таг, а все­ки втор­ник и че­т­вър­тък /от 14 до 16.30 ч/ при­е­ма в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца. Хо­ра­та я тър­сят, за­що­то е спо­кой­на, вни­ма­тел­на и ком­пе­тен­т­но ги на­со­ч­ва да тър­сят на­чи­ни за ле­че­ние на  то­ва ко­вар­но за­бо­ля­ва­не ди­а­бет, ко­е­то в по­с­ле­д­но вре­ме взи­ма все по-ши­ро­ки раз­ме­ри и ед­ва ли не се пре­в­ръ­ща в пан­де­мия.

 

-До­к­то­ре, то­ку-що през Ва­шия ка­би­нет в Тър­го­ви­щ­ка­та бол­ни­ца пре­ми­на­ха де­се­т­ки бол­ни пре­дим­но с ди­а­г­но­за­та ди­а­бет тип 2. Ка­же­те, има ли та­къв цяр, кой­то да ле­ку­ва ди­а­бе­та?

– Не, ня­ма та­къв цяр, по­не до­се­га не е от­к­рит. Щом ве­д­нъж е ус­та­но­вен ди­а­бет тип 2,пър­во­то,  ос­но­в­но­то не­що са ди­е­та­та, дви­же­ни­е­то и ле­кар­с­т­ва­та. То­ва за­бо­ля­ва­не е си­г­нал, че съ­о­т­ве­т­ни­ят па­ци­ент ко­рен­но тря­б­ва да про­ме­ни на­чи­на си на жи­вот, да про­ме­ни го­ля­ма част от на­ви­ци­те си. Но как да сте­не то­ва ли-аз че­с­то оби­чам да ка­з­вам, че ди­а­бе­тът най-ве­че  се бо­ри с инат…

-Има­те пред вид ве­ро­я­т­но, въл­чия глад, по­с­то­ян­на­та ну­ж­да от хра­на и по-то­ч­но при­е­ма­не­то на не­п­ра­вил­на­та хра­на. Коя е тя при та­зи ди­а­г­но­за? За­що­то, ка­к­то по­ка­з­ва ста­ти­с­ти­ка­та, пре­об­ла­да­ва­ща­та част от па­ци­ен­ти­те с та­зи ди­а­г­но­за са пре­дим­но с на­д­нор­ме­но те­г­ло, с ме­та­бо­ли­тен син­д­ром  и за­бо­ля­ва­не­то за­т­лъ­с­тя­ва­не.

-Не­п­ра­вил­ни­ят тип хра­на при па­ци­ен­ти с та­зи ко­вар­на ди­а­г­но­за са пре­дим­но въ­г­ле­хи­д­ра­т­ни­те хра­ни:за­хар­ни и те­с­те­ни из­де­лия, кар­то­фи, ориз, сла­д­ки пло­до­ве…Ну­ж­но е чо­век да на­с­т­рои ор­га­ни­з­ма си към при­ем на по­ве­че се­зон­ни зе­лен­чу­ци. Хля­бът тря­б­ва да е ти­пов, пъл­но­зър­нест.Ме­со­то и ри­ба­та не се из­к­лю­ч­ват, на­про­тив, ди­а­бе­ти­кът има ну­ж­да от тях. Обя­дът и ве­че­ря­та би тря­б­ва­ло да са ед­на го­ля­ма са­ла­та и мал­ко пар­че ме­со или ри­ба, при­мер­но, или пар­че си­ре­не вме­с­то ме­со, яй­це…Пло­до­ве­те тря­б­ва да се ог­ра­ни­ча­ват, да се при­е­мат пре­дим­но ки­се­ли пло­до­ве. Но в ни­ка­къв слу­чай не би­ва чо­век да стои гла­ден, тъй ка­то то­ва съ­що е мно­го вре­д­но, по­лу­ча­ва се пак аце­тон, а то­ва си е гре­ш­ка в об­мя­на­та на ве­ще­с­т­ва­та.

–Не­ка от­но­во ка­жем за сим­п­то­ми­те, ко­и­то са пър­ви­ят си­г­нал за бо­ле­ст­та. Ко­вар­но­то е, че ни­що не те бо­ли, а ве­че си ста­нал ди­а­бе­тик…Д-р Ди­ми­т­ро­ва, ка­к­ви са Ва­ши­те ле­кар­с­ки съ­ве­ти?

-За съ­жа­ле­ние, е та­ка. При нас, ко­га­то па­ци­ен­тът до­й­де  я с от­ря­зан крак или ръ­ка, я с бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност, я ос­ле­пял, то­га­ва ве­че  се раз­би­ра, че от­пре­ди 15-20 г. той е но­сил в се­бе си та­зи ди­а­г­но­за, но без да знае за то­ва. Не­ря­д­ко от­к­ри­ва­не­то на бо­ле­ст­та е със за­къ­с­не­ние от 5 до 10 г. ,ко­га­то па­ци­ен­тът ве­че се е озо­вал в хи­рур­ги­я­та.  Го­во­рим за мла­ди па­ци­ен­ти- на 40, 50 го­ди­ни. Но аз не ви­ня са­ми­те хо­ра, ви­на­та е в здра­в­на­та си­с­те­ма и не­й­на­та ор­га­ни­за­ция. За­дъл­жи­тел­но все­ки ли­чен ле­кар тря­б­ва по­не ве­д­нъж в го­ди­на­та да пу­с­ка из­с­ле­д­ва­не за кръ­в­на за­хар на сво­и­те па­ци­ен­ти. То­га­ва мо­жем да го­во­рим за ран­но от­к­ри­ва­не на бо­ле­ст­та. За­що­то при­з­на­ци­те на то­ва за­бо­ля­ва­не са скри­ти- оби­к­но­ве­но ня­ма я жа­ж­да­та и че­с­то­то ури­ни­ра­не / ко­га­то стой­но­с­ти­те са под чи­с­ло­то 10/, но ус­ло­ж­не­ни­я­та ве­че вър­вят и в ре­ди­ца слу­чаи  при­мер­но  при ин­фаркт се от­к­ри­ва, че­бол­ни­ят е  имал ди­а­бет. За­то­ва са­ми­те па­ци­ен­ти тря­б­ва да бъ­дат на­щ­рек и тя­х­на тря­б­ва да е ини­ци­а­ти­ва­та да про­ве­ря­ват ни­во­то на кръ­в­на­та си за­хар, по­не ве­д­нъж го­ди­ш­но. То­ва са мо­и­те ле­кар­с­ки съ­ве­ти.

Раз­го­ва­ря

Де­я­на Въл­че­ва