Купуването и продаването на гласове е престъпление

Обявяването на Независимостта на България е едно от най-важните събития в цялата ни история и по своята същност е блестящ дипломатически акт на българските политици. Това е битка, спечелена с интелект, а не с оръжие. Тя има огромно значение за нас, защото, подобно на Съединениeто, българското правителство, начело с Александър Малинов, я подготвя напълно самостоятелно, без съгласието на Великите сили. Тя е провъзгласена от княз Фердинанд във Велико Търново – в историческата църква “Св. Четиридесет Мъченици “ на 22 септември 1908 г., но е призната от Османската империя и Великите сили едва през пролетта на 1909 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, на която трябва да плаща васален данък. Това затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с Режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. А според Топханенския акт от 1886 г. княз Фердинанд се назначава на всеки 5 години за генерал-губернатор на автономната провинция Източна Румелия при условие, че служи честно и вярно на султана, на който нищо не му пречи да си измисли повод и да промени статуквото. Освен това българските дипломатически представители са с най-ниския ранг в дипломатическата йерархия – дипломатически агенти. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за обявяване на Независимостта настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско–германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по ж.п. линията Одрин–Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува ж.п. линията от Дружеството за експлоатация на източните железници и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България вече е Царство и пълноправен участник в международните отношения, а българският княз Фердинанд става цар.

По това време кмет на Ески Джумая /Търговище/ е Васил Касабов, а помощник-кмет Пеню Стоянов. Градските и селските кметове са наградени с Възспоменателен кръст „За независимостта”. Освен тях Възспоменателен кръст получават и депутатите от Ескиджумайската избирателна околия Ради Ив. Сапунджиев, Никола Димитров, Коста Стойков, Ибрям Мустафов Кючуков и Осман Хюсеинов Пашов.

А в Бургас капелмайсторът на 24 пех. Черноморски полк Георги Шагунов пише Химн за Независимостта. Отстрани в бележки той разказва, че „когато се е получила телеграмата за обявяването на Царство България, командирът на полка го е извикал и му разпоредил оркестъра да се събере. Шагунов е въодушевен от новината и написва Химна на Независимостта. Първоначално той го изпълнява пред оркестъра, а след това докато вървят по бургаските улици го научават и другите музиканти!” Химнът е изпълнен заедно с химна “Шуми Марица”:

Днес е ден велик за нази 

Братя Българи на вред, 

Бог България ще пази 

Царя ни зове напред. 

Днес свещенний дълг налага, 

Дружно всички да вървим, 

Пушкя, нож се нам полага. 

Ний врагът ще победим. 

Царството ни е богато, 

Ний сме храбри синове, 

Ще се бием докогато, 

Царят ще ни отзове. 

д-р Тоня Любенова

Учениците от I СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище ще се обучават в други образователни институции по време на ремонтите в училището, финансирани по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Решението бе взето на днешното заседание на Общинския съвет на база постъпила докладна от директора Мария Манева.

От началото на учебната година децата от предучилищната група ще се обучават в сградата на ДГ № 3 „Здравец“. Учениците от I до IV клас ще бъдат преместени в сградата на III ОУ „П. Р. Славейков“. Тези от V до VII клас са разпределени в сградата на Професионалната гимназия по електротехника и строителство. Осмокласниците ще учат в Спортно училище „Никола Симов“, а паралелките от IX до XII клас – в Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Алеко Константинов“.

При определянето на приемащите училища на ръководството на I СУ е оказано съдействие и от Регионалното управление на образованието. Набелязани са тези учебни заведения, които разполагат с необходимия брой стаи и кабинети за приемането на общо 1206 деца от 48 паралелки и една подготвителна група.

Припомняме, че ремонтните дейности в I СУ предвиждат обновяване на цялата сграда. Ще се въвеждат мерки за енергийна ефективност. Ще бъде изградена и инсталация за производство и консумация на енергия от възобновяеми източници. Ще се обновяват също отоплителната инсталация, класните стаи и дворното пространство.

Именно поради планираните ремонти вътре в самата сграда и с цел осигуряване на безопасността, е взето решение, че достъпът на лица, нямащи пряко отношение към строителството, трябва да бъде ограничен.

Общата стойност на проекта за обновяване на I СУ е 4,4 млн. лв. Те са осигурени по процедурата за модернизация на образователната среда по НПВУ. Изпълнител на ремонта е ДЗЗД “Свети Седмочисленици Търговище 2023”.

Срокът за приключване на всички дейности по проекта е до края на декември 2025 г. В същия срок и по същата процедура предстои да бъдат извършени ремонти и в III ОУ „П. Р. Славейков“. До февруари 2026 г. пък трябва за бъдат обновени още II СУ „Проф. Никола Маринов“ и ДГ № 2 „Осми март“.

Стартът и приключването на ремонтите при всички учебни заведения, включени в процедурата, зависи от множество фактори. Сред тях са различните съгласувателни и административни процедури, които са задължителни при изпълнението на подобни проекти, възникването на форсмажорни обстоятелства и други. Ходът на дейностите зависи и от датите на отпускане на средствата по проектите.

Кметът д-р Дарин Димитров и ръководният екип на Общината апелират всички учители, ученици и родители за проява на разбиране. Неудобствата по време на подобни мащабни ремонти са неизбежни. Необходимо е обаче да проявим търпение, за да можем да създадем за децата ни една по-модерна и отговаряща на съвременните стандарти образователна среда.

До 30 април Община Търговище приема предложения за удостояване с Годишните награди за образование, култура и изкуство. Продължете да четете Община Търговище приема номинации за годишните отличия за образование, култура и изкуство →