ДОБРА МЕДИЦИНА БЕЗ АДЕКВАТНО ФИНАНСИРАНЕ НЯМА

Интервю с д-р Петър ГРИБНЕВ, един от най-добрите коремни хирурзи в България

– Д-р Гри­б­нев, Вие сте един от най-до­б­ри­те ко­рем­ни хи­рур­зи у нас. Тръ­г­на­ли сте от Тър­го­ви­ще и сте сти­г­нали до на­чал­ник на на­п­ра­в­ле­ние (от­де­ле­ние) по он­ко­хи­рур­гия и хи­рур­гия на га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­ния тракт във Вто­ра хи­рур­гия на Але­к­сан­д­ро­в­с­ка бол­ни­ца, ка­к­то и пре­по­да­ва­тел към Ка­те­д­ра­та по хи­ру­гия към Ме­ди­цин­с­ки уни­вер­си­тет. Кое е то­ва, ко­е­то Ви за­дър­жа в Бъл­га­рия

– До на­ча­ло­то на та­зи го­ди­на из­пъл­ня­вах и две­те длъ­ж­но­ст­ти, за­е­д­но с та­зи на на­чал­ник на опе­ра­ци­о­нен блок.  Но пре­це­них, че ми ид­ва мно­го и за­то­ва се­га съм са­мо на­чал­ник на на­п­ра­в­ле­ние.

Да, пъ­тят ми в хи­рур­ги­я­та за­по­ч­на от МБАЛ-Тър­го­ви­ще. Там бя­ха пър­ви­те ми стъ­п­ки в чу­до­то, на­ре­че­но хи­рур­гия. Там се сре­щ­нах с пър­ви­те ми учи­те­ли, там пре­о­до­ля­вах пър­ви­те си стра­хо­ве, там на­п­ра­вих пър­ва­та си опе­ра­ция. В Тър­го­ви­ще има пре­к­ра­с­ни хи­рур­зи и до­б­ра хи­рур­ги­ч­на шко­ла. И до ден дне­шен по­д­дър­жам чу­де­с­ни вза­и­мо­о­т­но­ше­ния с хи­рур­зи­те там.

Ос­та­нах в Бъл­га­рия, слу­шай­ки ин­ту­и­ци­я­та си. И ми­с­ля не сбър­ках. Мно­го от мо­и­те ко­ле­ги, за­ми­на­ли в чу­ж­би­на, след го­ди­ни рав­но­с­ме­т­ка не мо­гат да ка­жат, че са по­с­ти­г­на­ли кой знае кол­ко по­ве­че. Един­с­т­ве­но­то, ко­е­то ви­на­ги ми спо­де­лят, е че жи­ве­ят по-спо­кой­но и си­гур­но. Но в Бъл­га­рия ле­ка­рят-хи­рург има ед­но дру­го пре­дим­с­т­во: той мо­же да се раз­вива, да въ­ве­ж­да но­во­сти, да про­ме­ня. То­ва на­вън е в пъ­ти по – мал­ко въз­мо­ж­но. В кли­ни­ки­те в Ев­ро­па по­ве­че­то дей­но­ст­и са све­де­ни до оп­ре­де­ле­ни ал­го­ри­т­ми. Мно­го е тру­д­но да сти­г­неш до ни­во­то и да съ­з­да­ваш ал­го­ри­т­ми­те. В Бъл­га­рия хи­рур­ги­я­та е в про­цес на по­с­то­ян­но раз­ви­тие. То­ва раз­би­ра се не зна­чи, че мо­жеш да пра­виш ка­к­во­то си на­ми­с­лиш. В хи­рур­ги­я­та на­и­с­ти­на е ва­ж­но да се спа­з­ват пра­ви­ла­та.  Дру­га при­чи­на да ос­та­на е са­ма­та дър­жа­ва, по – ско­ро не­й­на­та при­ро­да и при­в­ле­ка­тел­ни ме­с­та за по­се­ще­ние. Ка­то се за­ми­с­ли чо­век е по – до­б­ре да оти­деш, до ко­я­то и да е де­с­ти­на­ция в Ев­ро­па за ед­на се­д­ми­ца на по­чи­в­ка, от­кол­ко­то да ид­ваш от ко­я­то и да е де­с­ти­на­ция на Ев­ро­па в Бъл­га­рия, за да се ви­диш с бли­з­ки­те ти. Раз­с­то­я­ни­е­то е ед­но и съ­що.

– Спе­ци­а­ли­за­ци­я­та Ви е в Брю­к­сел, на те­ма: „Ла­па­рос­ко­п­с­ки опе­ра­ции през един от­вор на ко­рем­на­та сте­на“. При сре­щи­те си с го­ля­ма­та ме­ди­ци­на, от­чи­та­те ли ка­к­во то­ч­но ни ли­п­с­ва тук, в Бъл­га­рия и по-кон­к­ре­т­но в Але­к­сан­д­ро­в­с­ка бол­ни­ца?

– През 2012 г. имах къ­с­ме­та да по­се­тя един курс в Бел­гия на те­ма „Хи­рур­гия през един от­вор”. Сто­ри ми се из­к­лю­чи­тел­но ин­те­ре­с­но то­га­ва. Ве­че бях за­по­ч­нал да се за­ни­ма­вам ак­ти­в­но с ла­па­ро­с­ко­п­с­ка хи­рур­гия, и въ­п­ре­ки тру­д­ни­те вре­ме­на ус­пях да си го по­з­во­ля. То­ва на­и­с­ти­на бе пър­ви­ят ми до­пир с го­ля­ма­та, ев­ро­пей­с­ка хи­рур­гия. По­с­ле имах въз­мо­ж­но­ст­та да по­се­тя и дру­ги цен­т­ро­ве за ла­па­ро­с­ко­п­с­ка хи­рур­гия.

В Бел­гия се за­по­з­нах с во­де­щия в та­зи об­ласт хи­рург, се­га ве­че про­фе­сор – д-р Джо­ва­ни Да­п­ри. И мал­ко на ше­га го по­пи­тах да­ли е ид­вал в Бъл­га­рия. И той мал­ко на ше­га ми от­го­во­ри: Не, за­що, ка­ниш ли ме? И та­ка през 2013 г. на­п­ра­ви­х­ме до­с­та до­бър уър­к­шоп по “Ла­па­ро­с­ко­п­с­ка хи­рур­гия за на­пре­д­на­ли” в Але­к­сан­д­ро­в­с­ка бол­ни­ца. В по­с­ле­д­с­т­вие ед­ин от слу­ча­и­те, по­не­же бе­ше до­с­та ин­те­ре­сен, бе пре­д­с­та­вен ка­то филм на Све­то­в­ни­я кон­г­рес по слу­чай 100-го­ди­ш­ни­на­та на Аме­ри­кан­с­ко­то Дру­же­с­т­во по хи­рур­гия (American College of Surgeons) във Ва­шин­г­тон през 2013.

Ста­вай­ки член на Ев­ро­пей­с­ка­та Асо­ци­а­ция по ла­па­ро­с­ко­п­с­ка хи­рур­гия, аз от­во­рих очи­те си за све­та. Ста­рая се по­ч­ти вся­ка го­ди­на да по­д­го­т­вям ма­те­ри­ал, ста­тия, с ко­я­то да уча­с­т­ва­ме на про­ве­ж­да­ни­те кон­г­ре­си. Ин­те­ре­сен мо­мент ли­ч­но за мен бе, ко­га­то тря­б­ва­ше да пре­д­с­та­вя въ­п­ро­с­ни­я филм на кон­г­ре­са във Ви­е­на през 2013 г.  Той се про­ве­ж­да­ше в из­ве­с­т­ния за­мък Хо­о­ф­бург, на­ми­ращ се в цен­тър на Ви­е­на. Пoне­же фил­мът ня­ма­ше още собс­т­вен звук, тряб­ва­ше да го­во­ря в про­дъл­же­ние на 10 ми­ну­ти пред пъл­на за­ла с  во­де­щи хи­рур­зи от цял свят на по­ди­у­ма, къ­де­то са тан­цу­ва­ли кра­ле. Из­к­лю­чи­тел­но пре­жи­вя­ва­не. И до ден дне­шен си спом­ням въл­не­ни­е­то, ко­е­то ме об­­зе. По це­ли но­щи ре­пе­ти­рах, да не си за­б­ра­вя ре­п­ли­ки­те. На­к­рая вси­ч­ко ми­на ус­пе­ш­но, да­же ста­на и ди­с­ку­сия. Има­ме ве­че 5 уча­с­тия в кон­ре­си на ЕАЕS, ко­е­то е ма­лък по­вод за мо­ти­ва­ция, че не са­мо ние ви­ж­да­ме све­та, а и той ни ви­ж­да. Та­зи го­ди­на пре­д­с­тои кон­г­рес в Лон­дон, къ­де­то съ­що ще уча­с­т­ва­ме с по­с­тер.

Ка­к­во ли­п­с­ва у нас ли? – ми­с­ля, че в Бъл­га­рия ли­п­с­ва уме­ни­е­то за ра­бо­та в екип. То­ва тол­ко­ва про­с­то, но тол­ко­ва ва­ж­но не­що. Ние, бъл­га­ри­те, сме до­с­та сил­но из­ра­зе­ни ин­ди­ви­ду­а­ли­с­ти. Ис­ка­ме за вси­ч­ко да ка­з­ва­ме: „Аз на­п­ра­вих то­ва“. Ако мал­ко сва­лим гар­да на со­б­с­т­ве­но­то си его, не­ща­та ще се по­лу­ча­ват по -до­б­ре. Аз съм ви­ж­дал как ра­бо­тят в екип и стра­ш­но ми ли­п­с­ва, че тук то­ва не мо­же да се по­лу­чи с пъл­на си­ла. На­ша­та про­фе­сия е еки­п­на ра­бо­та. Еди­на­ци­те не оце­ля­ват.

Раз­би­ра се ли­п­с­ва и аде­к­ва­т­но фи­нан­си­ра­не, и аде­к­ва­т­но за­п­ла­ща­не на ле­кар­с­ки­я труд. Раз­бе­ре­те: до­б­ра ме­ди­ци­на без аде­к­ва­т­но фи­нан­си­ра­не ня­ма. Ис­кам да се знае, че бъл­га­ри­нът е при­ви­ле­ги­ро­ван във въз­мо­ж­но­ст­та да по­се­ти ле­кар по­ч­ти ве­д­на­га, ко­га­то му се на­ло­жи. То­ва съ­в­сем не е та­ка в дър­жа­ви ка­то Ан­г­лия, Хо­лан­дия, Фран­ция. Там се ча­ка, и се ча­ка мно­го- са­мо,за да те ви­ди спе­ци­а­лист. И не­ка бъл­гар­ки­ят па­ци­ент да не се за­б­лу­ж­да­ва – там съ­що се до­п­ла­ща. То­ва ста­ва оба­че че­с­то през оси­гур­тел­ни фон­до­ве. Но ако фон­дът не по­к­ри­ва раз­но­с­ки­те, па­ци­ен­тите пла­щат от сво­и­те па­ри.

– За­що на па­ци­ен­ти­те не им се хо­ди на ле­кар или ид­ват твър­де къ­с­но?

– То­ва мое на­б­лю­де­ние от  пре­ди 5 го­ди­ни ве­че взе да се про­ме­ня в по­ло­жи­тел­на на­со­ка. Но бъл­гар­с­ки­ят па­ци­ент раз­съ­ж­да­ва та­ка: „За­що да хо­дя на ле­кар ка­то ни­що ми ня­ма и съм до­б­ре?“. Че­с­то се слу­ч­ва да ми ка­жат: „ До­к­то­ре, аз до­се­га бях здрав, ни­ко­га не съм хо­дил в бол­ни­ца“.

За съ­жа­ле­ние, то­ва че не си хо­дил в бол­ни­ца не оз­на­ча­ва, че си здрав. Мно­го от ту­мор­ни­те за­бо­ля­в­ания в ран­ни ста­дии не да­ват оп­ла­к­ва­ния. Све­то­в­на тен­ден­ция е те­зи за­бо­ля­ва­ния да се хва­щат имен­но в ран­ния ста­дий, къ­де­то про­г­но­зи­те са зна­чи­тел­но по – до­б­ри. В ед­на Япо­ния на­при­мер се знае, че има ви­со­ка за­бо­ле­ва­е­мост от рак на сто­ма­ха. Там се пра­ви еже­го­ди­шен скри­нинг и ту­мо­ри­те се от­к­ри­ват на ни­во – про­ме­ни в ли­га­ви­ца­та на сто­ма­ха, т.е съ­с­вем на­ча­лен ста­дий. Про­г­но­за­та при та­ка на­в­ре­ме от­к­рит ту­мор е по­ч­ти 100 % из­ле­ку­ва­не. Па­ци­ен­ти­те в Бъл­га­рия ид­ват къ­с­но, ко­га­то ту­мо­рът е ан­га­жи­рал съ­се­д­ни ор­га­ни или има ве­че ме­та­с­та­зи. То­га­ва про­г­но­за­та за пре­жи­вя­е­мост от 5 го­ди­ни е по – мал­ка от 20 %. То­ва са ци­ф­ри, но ко­га­то ста­ва въ­п­рос за жи­во­та на чо­век, то­ва зна­чи мно­го. Раз­би­ра се, тук ан­га­жи­мент има и дър­жа­ва­та. Тря­б­ва да се обу­чат ка­д­ри, да има строй­на ор­га­ни­за­ция за то­ва.

Но ка­то ця­ло при­чи­на­та да не по­се­ща­ва­ме ле­кар е про­с­та и се ка­з­ва „страх“.

– В мо­мен­та, ка­к­во Ви ча­ка ка­то ра­бо­та?

– В мо­мен­та ни пре­д­с­тои да ор­га­ни­зи­ра­ме сле­д­ва­щи­я кон­г­рес на Бъл­гар­с­ко­то хи­рур­ги­че­с­ко дру­же­с­т­во, кой­то ще се съ­с­тои та­зи го­ди­на на Зла­т­ни пя­съ­ци. В ли­чен план ми пре­д­с­тои за­щи­та на дим­лом­на ра­бо­та, ако имам все още мо­ти­ва­ция за то­ва. В про­цес сме на из­г­ра­ж­да­не на еле­к­т­рон­на си­с­те­ма за об­ра­бо­т­ка на до­ку­мен­та­ци­я­та, ко­е­то зна­чи­тел­но ще уле­с­ни на­ша­та дей­ност. След ре­монт на опе­ра­ци­он­ния блок, се­га сме се на­со­чи­ли към раз­ши­ря­ва­не на обе­ма ла­па­ро­с­ко­п­с­ки опе­ра­ции. Все още здра­в­на­та ка­са не по­к­ри­ва кон­су­ма­ти­ви­те за те­зи опе­ра­ции, ко­е­то на­то­вар­ва фи­нан­со­во па­циен­та. Пра­вим раз­ли­ч­ни опи­ти то­ва да се слу­чи, но про­це­сът е ба­вен и изи­с­к­ва до­с­та фи­нан­си от стра­на на НЗОК. Об­ми­с­лям ва­ри­ант да по­се­ща­вам по-че­с­то Тър­го­ви­ще, за да мо­га да пре­г­ле­ж­дам па­ци­ен­ти и там.

/Продължава в следващия брой на в.“Знаме“ – 24.04.2018 г./

Интервю на  Сава Вълчанов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *