Както винаги в края на всяка година /старата/ и в началото на идната /новата/, правим равносметка за стореното и нестореното, за бъдещите планове и намерения. И, което е най-важното: стремим се да отсеем зърното от плявата, да се поучим от грешките и недостатъците, да се опитаме през новата година да направим крачки напред във всяко отношение.

И така: във външнополитически план България, може да кажем, получи червена точка. Страната ни стана водещ фактор на Балканите. Особено добри са нашите взаимоотношения със страните от Европейския съюз /Румъния и Гърция/, със съседна Турция – тя като нас членка на НАТО.

Във вътрешнополитически аспект България не може да се похвали със значими постижения и успехи. „Ножицата” между богати и бедни хора става все по-широка. Пари се намират за политическата класа и олигархическите слоеве, а за обикновените хора /най-вече за пенсионерите!/ се заделят стотинки. Продължава миграцията на младите българи /най-вече талантливите!/ в чужбина, все по-зле се развиват здравеопазването, образованието, социалната сфера. И пр., и пр. Има цели райони в страната /в т.ч. и нашият Търговищки край/, които обезлюдяват и обедняват.

Какво да очакваме от Новата 2018-та? Разбира се, това, което не постигнахме досега, да го реализираме. Може би ще използваме председателството ни на Европейския съюз през първата половина на годината, за да фокусираме силите си в основните икономически и социални политики. Може би и ние като народ ще имаме все по-решителна дума в развитието на страната и родния край.

И най-важното: да се надяваме, че геният на българина ще се пробуди, за да направи обрат във всички сфери на живота, ще даде възможност на най-кадърните и най-родолюбивите да поемат кормилото на страната и я изведат на престижно място в Европа и света. Дай, Боже!

РАДОСЛАВ ЧЕРКЕЗОВ