Йоана Антонова е от онези млади хора, които доказват, че талантът и успехът вървят ръка за ръка с постоянството. Завършва училище като пълна отличничка от Випуск 2026, години наред посвещава свободното си време на Балетна формация „Търговище“ към Младежкия дом, а днес вече е студентка по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Усмихната и целеустремена, тя споделя пред „Знаме“ какво ѝ е дал балетът, какви мечти преследва и защо вярва, че най-важният успех винаги предстои.

– Завърши една важна глава от живота си. Какво оставя след себе си училището и с какво посрещаш бъдещето?

– Училището може да е приключило, но следата, която остави в мен, ще бъде вечна. Благодарение на моите учители се научих да бъда упорита, да преодолявам трудностите, да бъда взискателна и самокритична към себе си и винаги да давам най-доброто от възможностите си. То ми даде не само знания, но и приятелства, спомени и уроци, които ще помня цял живот. Бъдещето посрещам с отворени обятия. Готова съм да продължа своето развитие с пълни сили и вярвам, че постоянството и целеустремеността ще продължат да ме водят по новия път.

 

– Балетът е част от живота ти още от ранно детство. Помниш ли първото си излизане на сцена?

– Честно казано, не помня първото си участие, защото съм била много малка. Но помня чувството. Като дете не мислиш дали ще бъдеш перфектен и дали някой ще забележи грешките ти. Мислиш единствено за емоцията, за радостта да танцуваш и за аплодисментите. А да видиш родителите си да ти ръкопляскат с усмивка е нещо, което няма как да се забрави.

 

– Какво ти даде балетът като човек, извън танца?

– Балетът ме научи на дисциплина, самоконтрол, постоянство и упоритост. Показа ми, че успехът идва само след много труд. Искам специално да благодаря на моите ръководители Севдалина Стойчева и Мариам Макарнаян, които бяха до мен през всички тези години. Те не само ме научиха да танцувам, а ми помогнаха да изградя характера си. Освен това балетът ми подари и две безценни приятелства.

 

– Имало ли е момент, в който си искала да се откажеш?

– Не. Балетът е част от мен и никога не съм си представяла живота без него. Той ми носи щастие, сила и увереност. Именно това винаги ме е карало да продължавам.

– Кое участие никога няма да забравиш?

– Никога няма да забравя първото ни участие като дует с моята приятелка Калина. Направихме една малка грешка, която дори журито не забеляза, но след изпълнението плакахме много. Тогава нашата госпожа ни каза, че ако продължим да плачем, няма да танцуваме повече заедно. Това много ни уплаши, защото най-много искахме да продължим да бъдем дует. Днес се усмихвам, когато си спомня този момент, защото години по-късно все още танцуваме заедно.

– Какво е чувството, когато завесата се вдигне и прожекторите светнат?

– Неописуемо е. В един миг се преплитат вълнение, адреналин и огромна отговорност. Тогава трябва да покажеш всичко, на което си способен. Когато излезеш на сцената, оставаш само ти и музиката. Това е един различен свят.

– Кои хора най-силно са те подкрепяли през годините?

– Най-вече моето семейство. Те винаги са били до мен и са ме подкрепяли във всяка моя стъпка. Много съм благодарна и на моите ръководители, които винаги са вярвали в мен и са ме мотивирали да давам най-доброто от себе си.

– Защо избра именно правото?

– Защото вярвам, че това е професия, която изисква честност, чувство за справедливост и много знания. Искам да помагам на хората и един ден да защитавам техните права. Винаги съм предпочитала истината и почтеността пред всичко останало.

 

– Вече си студентка по право. Ще остане ли балетът част от живота ти?

– За мое голямо щастие вече съм студентка по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изкуството винаги ще бъде част от живота ми. Разбира се, ще ми липсват репетициите и сцената, но сега на първо място е образованието ми.

– Има ли нещо общо между балета и юридическата професия?

– Определено. И двете изискват дисциплина, постоянство, търпение и внимание към детайла. Балетът ме научи, че успехът идва след много труд – урок, който със сигурност ще ми бъде полезен и като юрист.

– Какво те мотивира да не спираш да преследваш целите си?

– Вярвам в себе си и знам, че ще успея. Искам да си го докажа. Още по-голяма мотивация ми дава гордостта, която виждам в очите на моето семейство след всеки мой успех.

– Как си представяш себе си след пет или десет години?

– Представям си се като млада и успешна жена, която вече е положила основите на своята професионална реализация и продължава да се развива както в личен, така и в професионален план.

– Какъв съвет би дала на децата, които сега правят първите си стъпки в балета?

– Никога да не се отказват, независимо колко трудно изглежда понякога. Да вярват в себе си и в своите възможности.

 

– Какво означава за теб думата „устрем“?

– Да преследваш с огромно желание своята цел или мечта.

– Коя е мечтата, която все още не си осъществила?

– Да изградя здраво и щастливо семейство. И също така един ден да бъда успешен юрист, с когото хората да се гордеят, а аз – с постигнатото.

– Сцената или съдебната зала?

– Сцената винаги ще има специално място в сърцето ми, защото там израснах. Не мога да ги сравнявам. Едната ме е изградила като човек, а другата ще ми даде възможност да се реализирам професионално.

– Една дума, която те описва?

– Всеотдайност.

– Ако след години отново седнем на този разговор, с какво би искала да започва историята ти?

– С една-единствена дума: „Успях“!

Интервю на Симона Алексиева