Светлина, която води напред – подзаглавие

На 30 юни своя рожден ден отбеляза поетесата, писателката и журналистката Юлия Пискулийска – име, което от десетилетия е символ на достойното слово, гражданската позиция и човечността.

Творчеството ѝ оставя ярка следа в съвременната българска литература и публицистика, а професионалният ѝ път е пример за отдаденост към журналистиката, свободата на словото и културата. Но зад книгите, отличията и признанието стои преди всичко Човекът – човек с рядка душевност, с неуморен дух и с необикновената способност да вдъхва надежда, кураж и вяра на всички, които имат щастието да я познават.

Има хора, чието присъствие не може да бъде обяснено с биография или изброяване на успехи. Те носят особена аура – спокойствие, светлина и доброта, които остават дълго след всяка среща. Именно такава е Юлия Пискулийска. Със своята жизненост, благородство и искрена усмивка тя напомня, че истинската сила не е в шумното присъствие, а в тихото вдъхновение, което оставяме след себе си.

Думите са нейното призвание, но човечността е най-големият ѝ талант. През годините тя не просто създава книги и стихове – тя изгражда мостове между хората, дарява надежда, пази паметта и доказва, че доброто слово има силата да променя съдби.

В този празничен ден ѝ пожелаваме преди всичко здраве, спокойствие и още много години, изпълнени с творческо вдъхновение. Нека перото ѝ продължава да ражда красиви думи, сърцето ѝ да остане все така младо, а светлината, която носи в себе си, да продължава да озарява живота на всички, които се докосват до нея.

Има хора, които оставят след себе си книги. Има хора, които оставят спомени. А има и хора, които носят със себе си светлината. Юлия Пискулийска е от тях.

Честит рожден ден, Юлия! Бъди здрава, благословена и все така вдъхновяваща!

Симона Алексиева

 

 

 

НЕСЪВЪРШЕНА

Не съм кукла,

да ме съшиеш от цветни парцали,

да бъда жена умна – и жадна да гали,

да съм с източена лебедова шия

и гнева си безмълвно да крия.

Да съм непокорна и плаха,

огнена – но и тиха стряха,

да съм изящна, тънконога газела

и като Жана д’Арк да съм смела.

Да съм всичко, в едно събрано.

Ако те преситя – да си тръгна рано.

Да те деля с ония момичета,

поникнали нови кокичета.

Да ти прощавам. Да те желая.

Да пием заедно болки – и чая.

Не съм кукла,

съшита от цветни парцали –

и ако двама игра сме играли –

бях там аз несъвършена,

с нещо свое, от нещо лишена.

Ако си ме допълвал с искрящи –

други жени в нощите наши,

е, нека сега се откъсна,

моя обич – последна и късна.

Юлия Пискулийска