Печатарството винаги е било огледало на културния и икономически живот на един град. В Търговище след Освобождението то се развива бързо и динамично, като местните печатари не само осигуряват печатна продукция за нуждите на населението, но и стават активни участници в обществения, стопанския и културния напредък на града. Техните работилници, оборудвани с модерна за времето си техника от Австрия и Германия, са средище на знание, информация и предприемчивост. По-късно, след национализацията, печатницата преминава през различни организационни форми, за да завърши съществуването си в началото на XXI век. Настоящият текст проследява този път – от първите частни инициативи през 1898 г. до ликвидацията на държавната печатница „Дечко Стефанов“ и нейния наследник „Виктория“ ЕООД.
Според проучванията на д-р Тоня Любенова от Регионалния исторически музей в Търговище, „първата документирана печатница в града е открита през 1898 г. от Милко К. Собаджиев. Той е един от най-енергичните предприемачи на епохата, притежаващ фабрика за спиртни напитки, за сода и лимонада, както и печатница за книги и тефтери. Самият факт, че печатницата е регистрирана в Шуменския окръжен съд, показва нейната законова уредба и значимост още в края на XIX век.“
В началото на XX век печатарският бизнес в Търговище се разраства. През 1901 г. книговезецът Михаил Менгишев открива печатница „Единство“. Следват печатницата на А. Димитров – издателство на вестник „Источна искра“ със собственик Ангел Т. Данев, както и печатница „Надежда“. Местните печатари не само изпълняват поръчки, но често са и редактори, стопани и дори автори на публикации във вестниците, които издават. Техните имена – Собаджиев, Мощев, Карееви, Менгишев – се свързват с повечето периодични издания, излизали в Търговище между 1902 и 1943 г. През този период са издадени 52 периодични издания (49 вестника и 3 списания). Въпреки малките тиражи и липсата на ежедневници, тези вестници съдържат богатство от рубрики, хроники, реклами и авторски материали, които разкриват всекидневните грижи и радости на търговищкото общество. Най-дълготраен от тях е вестник „Обществена трибуна“, излизал цели 18 години.
Печатниците на Менгишеви и Карееви през 20-те и 30-те години на XX век са истински центрове на градския живот. В тях се печатат вестници, обяви и реклами на занаятчии, подвързват се тетрадки и тефтери, изработват се формуляри за банки, фирми и учреждения. Книги, календари, картички, афиши, етикети и фирмени реклами излизат от техните машини. В епоха без електронни медии и социални мрежи, когато радиото е все още в начален стадий, печатните издания са основният източник на информация за света. Именно затова печатниците имат непрекъсната работа и са жизненоважен елемент от стопанския и културния живот на града, като днес ни предоставят безценни свидетелства за миналото.
Краят на 1947 г. бележи коренна промяна. Частните печатници на Кареев и Менгишев са национализирани и на тяхна база е създадена Държавната печатница в Търговище. Първоначално тя е подчинена на Околийското стопанско предприятие и работи с екип от 15 души. На събрание на колектива е взето решение печатницата да носи името на героя партизанин от бригада „Чавдар“ – Дечо Стефанов, бивш работник в печатницата. Това решение по-късно е утвърдено от властите.
През 1950 г. печатницата става част от новосъздадения Градски промишлен комбинат, като е преобразувана в негов цех. Работата продължава при остаряла техника и тежки условия, с променлив брой работници, до 1959 г. През тази година Търговище става окръжен център и започва издаването на окръжния вестник „Знаме на комунизма“ два пъти седмично. Това дава нов тласък на печатницата. От 1963 г. вестникът излиза три пъти седмично, което налага разширяване на трудовия колектив до 40 души.
През април 1966 г. с решение на Министерския съвет печатницата е отделена като самостоятелно предприятие – Полиграфически промкомбинат – Търговище. Официалното обособяване става на 1 май 1966 г. Към нея са присъединени и печатниците в градовете Попово и Омуртаг. През следващите години предприятието е под шапката на Комитета по печата и Държавно обединение „Българска полиграфия“ в София, а от 1977 до 1981 г. е част от стопански комбинат „Д. Стефанов“ – София. На 2 ноември 1974 г. е открита новата сграда на печатницата, която подобрява условията на труд и разширява възможностите за производство.
През периода 1987–1991 г. не настъпват съществени структурни промени. След политическите промени през 1989 г. обаче икономическата среда се променя радикално. С решение на Търговищкия окръжен съд Държавната печатница „Дечко Стефанов“ е преобразувана в Държавна фирма „Виктория“. През 1992 г. тя е вписана в Търговския регистър като еднолично дружество с ограничена отговорност „Виктория“ ЕООД – Търговище, с предмет на дейност печат на периодични издания, акцидентна продукция, рекламно-издателска и търговска дейност с печатна продукция.
Въпреки усилията, икономическите условия и промените на пазара довеждат до невъзможност за продължаване на дейността. В периода 1999–2003 г. дружеството преминава в ликвидация. Цялото му имущество е осребрено – дълготрайните активи са продадени чрез търгове, а краткотрайните – чрез пряко договаряне. С решение № 1009 от 3 ноември 2003 г. на Търговищкия окръжен съд дружеството е заличено от регистъра като прекратено и ликвидирано.
Историята на печатарството в Търговище е ярък пример за промените в българското общество и икономика от края на XIX до началото на XXI век. От малките частни работилници, които са двигател на културата и информацията, през социалистическата национализация и разрастване, до пазарната трансформация и неспособността за оцеляване в новата среда – печатницата отразява всички перипетии на времето. Днес тя остава само в спомените и архивите, но нейната роля за съхраняването на местната памет и за разпространението на знание е незаличима. Благодарение на печата и на хората, работили в него, можем да научаваме за миналото на Търговище и за живота на неговите жители, което прави тази история не просто стопанска, а дълбоко човешка.
Йордан МИНЧЕВ
Използвани са материали от РИМ – Търговище и Държавен архив – Търговище.