Името му е Св. Марко Преславски. Кой е този малко познат светец и какво го свързва с нашия край? Неговото име намираме в Боянския поменик от X век, в Бориловия синодик от XIII век, а образ на Св. Марко виждаме на стенопис в църквата „Св. Параскева“ в Румъния, в параклиса „Св. Архангели“ в Рилския манастир, в Араповския манастир и др.
Според един летописен разказ Марко бил натоварен от цар Иван Асен II да пренесе през 1234 г. мощите на Св. Петка-Параскева от Епиват в Търново.
Повече сведения за него ни дава Патриарх Евтимий. В „Житието на Св. Петка Търновска“ от XIV век той разказва как цар Иван Асен II, след преговори със завладелите Цариград франки, „веднага изпрати там с голяма почест всеосвещения Марко, митрополита на Преслав Велики, та да пренесе тялото на преподобната от Епиват в славния град Търнов. А онзи (Марко) отиде, уреди всичко за прославата, тържествено взе свещените мощи и с усърдие се върна в земята си, прославяйки Бога и преподобната. Щом благочестивият цар Иван Асен се научи, излезе от града с майка си царица Елена, със своята царица Анна и с всичките си велможи…“.
Шествието с мощите на светицата, водено от митрополит Марко, обикаля и осветява българските земи. На много места по пътя са построени храмове, носещи името на Света Петка, която и днес е сред най-тачените български светии.
Казаното дотук ни дава основание да приемем, че Марко е съвременник на българския цар и е роден във Велики Преслав около 1190 г. Вероятно произхожда от знатен род и е получил образованието си в някои от околните манастири. След това започва да се занимава със светска и религиозна дейност, издига се и бива назначен за митрополит на Велики Преслав. Предполагаме, че неговата епископска катедра се е намирала в старата Дворцова базилика във Велики Преслав, за която има доказателства, че е използвана по негово време. Оттам той е управлявал духовния живот в Преславската митрополия, в която и днес влиза Търговищката духовна околия. Това ни дава основание да приемем, че българите от нашия край и през XIII век са били под църковното настоятелство на митрополит Марко.
В селището на Крумово кале има малка еднокорабна църква от това време и според каноните на Българската православна църква тя може да се освети само от митрополит, както е и днес. Предполагаме, че неин патрон е бил именно Св. Петка Търновска. С тази негова мисия може да се свърже намереният в една обществена сграда сребърен медальон. Към него има изработени халкички за прикрепване, което показва, че е бил част от по-голяма огърлица или от веригата на голям епископски кръст. Изработен е в началото на XI век, но е много изтрит, което предполага, че е използван и по-късно.
Тъй като в крепостта Крумово кале няма епископски храм или резиденция от това време, най-вероятно въпросната епископска огърлица е принадлежала на митрополит Марко.
На една от улиците в крепостта е намерен и нагръден кръст-реликварий (енколпион), състоящ се от две половини. Вътре са държани мощи на неизвестен светец – патрона на църквата. Предметът е изработен през XIII–XIV в. и вероятно е подарен заедно с огърлицата на храма от митрополит Марко като част от църковната утвар или като лична вещ на местния свещеник.
От Паисий Хилендарски научаваме, че „Свети Марко, Преславски митрополит… Бил велик със светия си живот и учение, и починал на своя престол в Преслав.“
Той не е посочил годината и датата на неговата смърт, но от един календар от 1875 г., съставен, отпечатан и разпространяван от Христо Ботев, издаден в София през 1907 г. под редакцията на дъщеря му Иванка Ботева, научаваме, че паметта, т.е. смъртта на Св. Марко Преславски, се чества на 25 януари (или 6 февруари по стар стил).
Като имаме предвид по-дългия живот на духовниците, най-вероятно той е починал след кончината на своя благодетел цар Иван Асен II, който си отива от този свят през 1241 г. Затова нека да му отдадем нужното уважение, като запалим свещ в памет на този наш архиерей и духовен наставник.
Валентин КНЯЖЕВИЧ