Търговище е сред първите български градове, в които започва публично да се чества Денят на светите братя Кирил и Методий.

Това се случва на 11 май 1859 г. пред църквата „Успение Пресветия Богородици“. Учителят Спиридон Петров (Грамадов) държи „слово, чрез което даде сякому да разумее цената на празника. Мнозина от народа, умилени от съдържанието на словото, изляха сълзи радостни, защото познаха и те своите просветители…“ След края на божествената служба свещениците, „облечени с хубави църковни одежди, съпровождаеми от сичкия народ, що бе в църква, с сладкогласни песни на учениците влязоха в училището, което е в същия двор на църквата“.

През следващата 1860 г. търговищенци се включват във всенародните протести срещу гръцкото духовенство след Българския Великден. Честването на 11 май е особено тържествено – народът „изгонили един път за сякога мръсното име на разкошният Венеамин и го наместили със славното име на Н. В. Султанът“. След божествената служба всички се отправят към мястото, където започва да се строи новото класно училище, именувано на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици – Светите Седмочисленици.

От 1863 година 11 май официално е установен като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Два месеца по-късно, на 27 юли 1863 г., за първи път е честван и Денят на Светите Седмочисленици в Търговище, когато е осветено и училището, носещо тяхното име. По инициатива на Йоаким Груев празникът на Кирил и Методий се утвърждава освен като църковен, така и като училищен – ден на българските ученици.

До 1934 г. честванията в Търговище се провеждат в двора на централното Главно училище, по-късно Непълна гимназия „Св. Седмочисленици“, в началото на квартал „Вароша“ (днес музей). Това продължава дори след 1893 г., когато в центъра на града е открито ново начално училище „Св. св. Кирил и Методий“. Една от най-символичните фотографии във фонда на РИМ – Търговище е от 11 май 1901 г. – десетки ученици, учители, цветя, трибагреници и празнична украса в двора на училището. Снимката по-късно е разпространена като пощенска картичка.

През 1903 г. празникът е отпразнуван „като никога по-рано… твърде монотонно и траурно“ поради страданията на българите в Македония и Одринско. В Търговище пристига митрополит Симеон, който държи „трогателна реч в църквата за теглилата на македоно-одринците, които с траур посрещат този светъл ден“. Мнозина, включително и самият владика, били просълзени. След това шествието с духовенството и хоругвите потегля към класното училище. През 1907 г. на 11 май е положен основният камък на три нови начални училища – „Х. Руси“, „П. Славейков“ и „Неофит Рилски“.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът започва да се чества на 24 май по държавния календар, но по църковния остава на 11 май. Особено тържествени са честванията през 20-те и 30-те години на XX век. През 1925 г. празникът „както всяка година… се отпразнува в двора на гимназията“. През 1927 г. тържеството е с участието на всички ученици и войската, при голямо стечение на гражданството. През 1930 г. в двора на гимназията след музикалните и литературните номера е устроено веселие с военна музика.

През 1934 г. за първи път празникът не се състои в двора на гимназията, а „на големия плац пред казармата, където бяха строени войските и всички учащи“. Отслужена е литургия и молебен, речи държат директорът на гимназията Стоян Мавродиев и адвокатът Асен Каваев, пеят хорове от всички училища. Утвърждава се традицията старите учители да се подреждат пред аналоя и да бъдат аплодирани от гражданите. През 1939 г. празненствата съвпадат с 50-годишнината на Софийския университет, а през 1940 г. се включва и фанфарната музика на Прогимназия „Христо Ботев“.

Изключително тържествени са честванията през 1941 г. след присъединяването на Македония и Беломорска Тракия към Царство България. На 19 май Търговище посреща Свещения огън, запален в Преслав и отиващ към Охрид, от който са запалени църковните кандила в храм „Успение Богородично“. На 23 май всички ученици „се черкуват“, след което „се образува манифестация из града с двете ученически музики“. Вечерта в салона на Прогимназията се урежда литературен час с беседа от г-жа Каваева. На 24 май след тържествена литургия и литийно шествие до площада за първи път в града се провежда церемония по предаване на знамето на гимназията от осмокласниците на седмокласниците. След обяд тържествата продължават пред казармата.

След промените през 1944 г. празникът постепенно се превръща само в училищен и става популярен като „24 май“. През 50-те години започват големите училищни манифестации. За официален празник на Народна република България 24 май е обявен през 1957 г., а от 15 ноември 1990 г. става официален празник и на Република България. На 9 декември 2020 г. Народното събрание официално преименува празника от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“. Църковният празник на светите равноапостоли Кирил и Методий си остава на 11 май.

д-р Т. Любенов – гл. уредник в РИМ – Търговище