Автобусът плавно се носи по пътищата на България и неусетно топи разстоянието към крайната цел, а тя е Гърция – Солун. Настанил съм се удобно, пия поредното утринно кафе и си мисля за това, което предстои. По-точно – представям си как ще протече, защото това не ми е първо участие във фестивал с конкурсна програма, а всеки един има своя характер, своя специфика и винаги представите ни се разминават с действителността.
И тук се сещам за една мисъл на Гоце Делчев: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите.“ Това осмисля и целта на нашето пътуване, а тя е участие в XV Световен хоров фестивал в Солун, Р. Гърция. Фестивал, посветен на мира, приятелството, сътрудничеството и солидарността между народите. С това свое участие хор „Родна песен“ при ОНЧ „Напредък-1864“ – Търговище завършва традиционно своя 128-и творчески сезон. Поредният фестивал-конкурс.
Когато тръгнеш за едно такова участие, винаги трябва да правиш разликата между фестивал и фестивал с конкурсна програма. Според моето скромно мнение фестивалите са нещо, измислено от туроператорите. Те работят на олимпийския принцип – по-важно е да участваш, защото класиране така или иначе няма. Накрая побеждава дружбата между народите, раздават се един куп медали за всичко, за което се сетиш – един добър бизнес за бивш футболен съдия, който се специализира в изработването на такива отличия – медали, плакети, купи и ред други подобни изделия. Ръководителите казват, че са си „сверили часовниците“ и всичко приключва.
При конкурса няма „сверяване на часовници“ – там отиваш да видиш какво показва твоят часовник и къде се намираш в този, нека го наречем така, времеви периметър. Или, казано по-просто – къде се намираш в момента в хоровото изкуство в Европа и света. За България няма как да разбереш, защото отдавна такива конкурси няма. Поне аз не съм чувал да има.
Така, обзет от тези не толкова весели мисли и след няколко кратки почивки, наближаваме крайната цел за деня – гр. Сандански, където имаме намерение да преспим. Това не е някакъв наш туристически каприз, а чисто и просто програмата на първия ден на фестивала е такава, че следобед ние трябва да сме там и да се подготвим за дефилето и откриващия концерт. По този начин избегнахме нощното пътуване и умората, която неизменно се натрупва след такова пътуване.
След кратки перипетии, предизвикани от ремонт на разклона от магистрала „Струма“ към Сандански, което ни отне повече от час придвижване по няколкокилометровата отсечка, най-после пристигаме. Тук ни очаква следващата изненада, защото пак по причина на ремонти автобусът не може да се придвижи до хотела и се наложи да повървим малко с багажа. Както и да е – „бели кахъри“. Пристигаме и се настаняваме.
Една част от нас тръгват да се поразходят из града и да посетят прословутия парк, други остават в хотела. Паркът в Сандански е уникален и рядко срещан у нас. Може би затова тук природата и СПА туризмът са едни от основните неща, които привличат като магнит туристите.
Излизам на терасата и се уверявам в правилността на нашия избор. Тих, спокоен град с кристално чист въздух. Въздух, който опиянява и те кара да се отпуснеш и да му се наслаждаваш. Дори аз, закоравелият пушач, палех с неудобство цигара. Пушач срам няма.
Идилията свърши час преди вечеря, когато диригентът ни събра в залата на ресторанта за… поредната репетиция. Нещо обичайно за Красимира Коларова, на което сме свикнали, и затова, може би, няма обидени и разплакани, а репетицията се провежда в тази малко необичайна обстановка така, както се провежда в репетиционната зала.
След една такава репетиция и вечерята е по-вкусна, а и обстановката е такава, че човек поразпуска малко. С две думи – „стана купон“. Купонът си е купон, но сутринта трябва да тръгваме рано. Бърза закуска, кафе и, както казват гърците: „Емброс прос ти Тесалоники“ – напред към Солун (не че знам гръцки, ама да се направя на интересен).
До границата стигаме бързо и макар че сме в Шенгенската зона, разликата си личи. По какво си личи – няма да кажа, защото патриотичното чувство надделява, ама… Ударете поне една метла, бе, хора!
Неусетно пред очите ни започват да се подреждат къщи, сгради и… красивата панорама на Солун.
Солун е вторият по големина град в Гърция. Това е крайбрежен град в Северна Гърция с богато историческо минало от над 2300 години, разкрито от наличието на много културни паметници от всички исторически периоди. Градът е наистина привлекателна дестинация, която може да съчетае миналото си с настоящето, тъй като посетителите могат да се възхитят на археологическите съкровища с красива обиколка, както и на изключителните природни красоти на близките идилични плажове.
Но това е информация за туристи, която безочливо съм преписал. Нашата мисия тук е съвсем друга и тя е свързана с това, че в Солун всяка година, в началото на май, се провежда Световният хоров фестивал по мюзикъл, организиран от Асоциация и хор „Корайс“. Това е уникален културен фестивал, известен благодарение на своята тематика и иновативност не само в Гърция, но и в международната хорова сфера. Фестивалът има състезателна и несъстезателна част и е насочен към всички видове любителски хорове и вокални ансамбли.
Настаняваме се в хотела, обядваме някъде към 15 ч. и се стягаме за дефилето и откриващия концерт, в който участваме и ние, но за повече подробности – в следващия брой.
Йордан МИНЧЕВ
/ Следва /