В 18 ч. на 15 май започна Солунската одисея на Хор „Родна песен“, когато крайморската алея, зад Кралския театър, започва да се изпълва с пъстро множество.

Шум, глъчка, песни, лек морски бриз и много настроение предхождаха дефилето на всички участници в конкурса. Дългата колона предизвика хаос в трафика, светофарите светеха, колкото да не спрат, а изнервени шофьори ни подканваха с клаксоните да побързаме, но накрая се примириха и заваляха поздрави към всички участници. Странни хора са гърците. Въпреки всичко, нямаше безредици, което според мен се дължеше на липсата на полиция. Не видях нито един униформен да регулира движението и да внася допълнително напрежение. Пред входа на Общинския летен театър, където се състоя откриването, ни посрещна духов оркестър, което направи обстановката още по-празнична. Откриването бе последвано от празничен концерт, в който всички участници изпяха по една песен по собствена преценка. Стояхме и слушахме конкуренцията, надъхвахме се, но и трезво преценявахме, че няма да е лесно. На връщане от концерта се придвижихме пеша до хотела, който бе на около 20-25 мин. от Общинския театър. Така че имахме възможност да се запознаем и с нощния Солун, който е не по-малко красив от това, което видяхме през деня. И дойде денят на истината. Бърза закуска, кафе и напред към нови подвизи и слава! Концертната зала на Университета „Аристотел“ в Солун е с капацитет от 1054 места. Входът е безплатен за публиката, тъй като фестивалът е предназначен за всички, които обичат хоровата музика. Следва репетиция в едно от фоайетата на Аристотеловия университет в Солун и сцената ни зове. А там ни очаква жури, което ни респектира, но и мобилизира. Д-р Диана Джоузеф (САЩ), Д-р Пол Д. Хед (САЩ), Соня Надя Симанджунтак (Индонезия), Ерифили Дамяну (Гърция) и Мартина Юрикова (Чехия). Програмата тръгва леко, напрежението вече го няма и краят завършва с бурни аплодисменти. Свърши се! Но какво сме свършили ще разберем на другия ден, когато приключва конкурсната програма и ще се съобщят резултатите. А какви ще бъдат те… едно жури знае и един диригент предчувства. „Почнахме много добре, последните две песни поразклатихме малко в края.“ Това беше краткият, но изчерпателен коментар на К. Коларова. Или, казано между редовете: „Не сме капо, но не очаквайте някакво свръхпостижение“ Ами колкото-толкова. Обядваме и… свободна програма. Всеки както намери за добре. Излизаме от хотела и…Бинго! Само на няколко метра от хотела виждаме симпатично кафене, с масички отвън а и името му красиво „La petite rose“-малката роза. След малко се появява и малката роза, по-точно баба и. Поръчваме две бири, и се наслаждаваме на гледката-забързани коли и мотори. След малко пристигат и бирите. Е сега вече щастието е пълно, забравяйки, че няма пълно щастие. Това го разбираме, когато пристига и сметката, за да ни го напомни- 10 евро. Плащаме си и все пак благодарим на съдбата, че не ни набута на Голямата роза. Кой знае там колко щеше да е. Само на около 50-100 м. открихме магазин където бирата беше 1.20-1.40 евро. Урок № 1. Първо проучете пазара преди да пазарувате. Заредихме си бира и всичко необходимо за да не е бирата самотна и обратно в хотела. Започваше финала на Евровизия, който нямаше как да пропуснем. Явно гърците много държаха на тяхното представяне, защото за целта работеше специален ТВ канал, а Акилас беше със статут на национален герой. Късно през нощта имахме повод за наздравица след като Дара, както се казва, „прибра играта“, а ние приехме всичко това като една добра поличба. Колко добре щяхме да разберем в късния следобед. Неделният ден беше със свободна програма. Едни предпочетоха разходка край морето, други да посетят исторически забележителности на Солун. За шопинг тур нямаше кандидати, защото не се виждаше нещо интересно, което да го няма и в България. Едно от предимствата на ЕС. А в Солун има какво да се види. Е, за един ден няма как да се обиколи всичко, но все пак успяваме да посетим Бялата кула, която е безспорният символ на Солун и една от най-познатите гледки към морето. Построена е през XV век от османците като част от крепостните стени, като първоначално е служела за гарнизон и затвор. Църквата „Свети Димитър“ е най-голямата и най-важна църква в Солун, посветена на Свети Димитър – покровителят на града. Тя е построена върху мястото на римски бани, където според преданието светецът е бил затворен и убит. Минаваме и през Аристотеловия площад – главният и най-оживен площад на Солун, разположен в сърцето на града. Площадът е заобиколен от кафенета, магазини и неокласически сгради, а широката му алея води право към морето – идеално място за разходка и срещи. Обиколката завършва с посещение на Крепостните стени на Солун, които са запазени части от старата градска укрепителна система, изградена през римската и византийската епоха. Те обграждали целия акропол и Горния град, като осигурявали защита на Солун от нашествия. Завършваме нашата обиколка, обядваме и обратно към Концертната зала, където журито ще обяви крайното класиране. Първи са Хор „Ars Cantandi“ при Икономическия университет във Вроцлав, Полша . Втори – Международен хор „Singers United“ Белград, Сърбия . Трети  – Смесен хор „Родна песен“, България. Е, можеше и повече, но все пак да си трети от 25 хора от 11 държави не е никак малко. Доброто настроение се върна много бързо на традиционното Гала-гръцко парти в една от залите на Международния панаир в Солун, където също се представихме повече от достойно. Така завърши Солунската одисея на Смесен хор „Родна песен“ при ОНЧ „Напредък-1864″ – Търговище. Следва започващият да става традиционен концерт с дипломанти от Р. Китай, студенти в Музикална академия „ проф. П. Владигеров“ – София. След това кратка почивка и подготовка за новия творчески сезон, а после… накъдето ни видят очите и за каквото ни стигнат парите и най-вече възможностите. Защото каквото и да става, ние сме здраво стъпили на земята и следваме нашия си път.

Йордан МИНЧЕВ

Сн.: Иван Найденов