Освобождението на България (1878 г.) поставя началото на изграждането на съвременна здравна система, в която грижата за майката и детето заема централно място. Първите десетилетия след Освобождението родилната помощ у нас е почти изцяло в ръцете на традиционни баби-акушерки с ограничени познания, а болничните условия са рядкост.
Въпреки това още през XIX век започват да се появяват първите женски дружества и благотворителни инициативи, които поставят основите на организирана подкрепа за бременни жени и родилки. Постепенно, с развитието на държавността и медицината, се създават първите здравно-съвещателни станции, родилни домове и акушеро-гинекологични отделения. Този процес отразява не само научния напредък, но и промяната в общественото отношение към майчинството като ценност.
Още през 1870 г. в Търговище е основано женското дружество „Добродетел“. Неговите дейности са предимно просветни, но са насочени и към бременните жени и родилките. Дружеството подпомага бедни родилки, организира трапезарии за деца и извършва друга благотворителна дейност. Това е пример за гражданска ангажираност в периода преди държавата да поеме системно грижата за майчинството.
Истинската акушерска помощ в Търговище датира от 1920 г., когато към общинската здравна служба са назначени първите завършили акушерски курсове. Въпреки че кадрите все още са с ограничена подготовка, това вече е знак за професионално отношение към този въпрос. По това време в града практикуват петима лекари специалисти, а двама от тях – д-р Панайотов и д-р Гайдаров – се занимават и с акушерска практика. Те работят заедно с първите дипломирани акушерки, но основната тежест на ражданията все още пада върху традиционните методи.
Истинската охрана на майчинството и детството започва след 1945 г., когато Околийският комитет на БРП и Отечественият фронт вземат решение за откриване на родилен дом в Търговище. На 23 юли 1945 г. той е открит в таванските помещения на тогавашната аптека „Данон“ (днес аптека № 1) с първоначално 8 легла. За завеждащ е назначен д-р Пеню Пенев. Още в края на същата година родилният дом се премества на ул. „Дечо Стефанов“ и вече разполага с родилна зала и две стаи с по шест легла за родилки.
На 1 март 1946 г. родилният дом става държавен, а за завеждащ е назначен новопристигналият специалист акушер-гинеколог д-р Владимир Смоленски. Това е ключов момент – за първи път родилното отделение в града получава лекар със специалност акушерство и гинекология. В края на годината родилният дом е преместен в двуетажна къща на ул. „Славейков“ № 2 с леглови фонд от 20 легла, един лекар-завеждащ и помощен състав.
През 1951 г. се открива градската болница в Търговище и родилният дом е прехвърлен в нея като отделение. То разполага с два етажа – приемна, родилна зала и стаи за родилки на първия етаж, а на втория – детска стая и стаи за гинекологично болни. През 1953 г. д-р Михаил Попов (завеждащ хирургично отделение) извършва първата гинекологична операция в града – вентрофиксация на пролапс на матката. През същата година е направено и първото Цезарово сечение, а през 1954 г. – първата суправагинална хистеректомия. Тези събития бележат началото на оперативното акушерство и гинекология в Търговище.
След смъртта на д-р Смоленски през 1956 г. за завеждащ е назначен д-р Танев, а през 1961 г. – д-р Антон Дончев. С неговото идване оперативната работа бързо нараства въпреки трудните условия (операциите се правят в хирургичното отделение на 300 метра разстояние). През 1963 г. Акушеро-гинекологичното отделение (АГО) се премества в новопостроената Окръжна болница с 65 легла.
Това е период на значителни успехи в майчиното здравеопазване. Особено внимание се отделя на жените с патологична бременност. Намаляват криминалните и спонтанните аборти. Майчината смъртност е сведена до нула, а късните тежки токсикози на бременността се наблюдават все по-рядко. Тези постижения са резултат от комплексна грижа – профилактика, редовни консултации, съвременни методи на лечение и добра оперативна подготовка. Безспорен принос имат лекарите д-р Смоленски, д-р Танев, д-р Радослав Райчев, д-р Валян Ботев, д-р Антон Дончев, както и хирургът д-р Михаил Попов.
През 1986 г. Акушеро-гинекологичният комплекс в Търговище разполага със 130 легла, включващи родилно отделение, патологична бременност, гинекология и неонатология. По-късно структурата се променя – обособяват се детско кърмаческо отделение с 45 легла (с интензивен сектор) и детско вътрешно отделение с 35 легла.
След 1989 г., и особено през последните две десетилетия, родилната помощ претърпява качествени промени: внедряване на съвременни апарати за следене на плода, подобрени условия в родилните зали, въвеждане на практики като „кенгуру грижа“ и ранно привързване, както и засилено партниране между лекари, акушерки и семейства. Бременните жени разполагат с възможности за пренатална диагностика, безболезнено раждане, избор на родилен дом и висококвалифицирани специалисти. Днес родилната помощ в България е на европейско ниво с изключително ниска майчина смъртност.
Същевременно предизвикателствата остават – демографската криза, намаляващият брой на ражданията и недостигът на медицински кадри в някои региони. Въпреки това постигнатото през десетилетията – от първите акушерки и лекари от средата на XX век до днешните високоспециализирани екипи – е солидна основа за бъдещо развитие. Историята на родилната помощ и примерът на Търговище ни напомнят, че грижата за майката и детето е не само медицинска, но и обществена, и хуманитарна мисия.
ЙОРДАН МИНЧЕВ
Ползвани материали: Симеонов, Й. и Иван Богданов „Летопис на едно столетие“, Търговище, 1979 г., и материали от РИМ – Търговище.