Вестник „Знаме“ на 67!

Скъпи читатели, навярно ще се съгласите с мен, че има годишнини, които се отбелязват с фанфари и тържества, но има и такива, които се преживяват тихо, но с огромно уважение, признателност и отговорност. На 16 април 2026 г. вестник „Знаме“ навърши 67 години.

Честитихме си рождения ден не просто като число, а с равносметка и ретроспекция към всички изминали години. Това са хиляди страници и материали, написани в различни времена — по-леки и по-тежки, по-близки и по-далечни. Тези 67 години „Знаме“ са десетки журналисти, редактори, коректори, фотографи, печатари — хора, които са оставили част от себе си тук и все още са тук със своята следа. Повечето от тях вече не са между нас, но словото им е запечатало времето.

Безспорен е фактът, че през тези 67 години светът се промени повече, отколкото вероятно са си представяли първите ни колеги. Промени се и журналистиката, и хората, и информацията, която днес се движи по-бързо от всякога, а вниманието — по-кратко от всякога. И въпреки това — продължаваме. И не защото е лесно, читателю. И не защото е модерно. А защото вярваме, че има смисъл — да пазиш паметта на едно място и на неговите хора, да пишеш за настоящето, да срещаш читателите с различни съдби, професии и гледни точки. Винаги има смисъл в словото.

Да, вярно е, че вестниците днес не живеят най-леките си времена и това не е тайна за никого. Но точно в такива времена се разбира кое е привидно — и кое остава. Отстрани и в обувките на другия често всичко изглежда по-лесно, отколкото е в действителност. Има моменти, в които срещаме съмнение или критика. Още по-често пък срещаме доверие — тихо и истинско. Вероятно винаги може и по друг начин, и по друг път, и още по-добре. Но ние вървим по своя във времето сега — такова, каквото е — с постоянство, с вяра и с усещането за отговорност към всяка дума, която стига до Вас. И с голяма доза уважение, което много често липсва в съвременността и ежедневието ни.

Днес „Знаме“ продължава да излиза, водено от същата отдаденост, макар и в различни времена и с различен ритъм. Защото зад всяка страница стои труд, който не винаги се вижда, но винаги се усеща.

Благодарим на всички, които са били част от този път. И на тези, които продължават да го вървят с нас.

Ако днес имах възможност да се върна назад — години по-рано, бих казала на онези, които са поставили началото: „Пишете, вярвайте, творете. Това, което правите, ще има значение много по-дълго, отколкото можете да си представите.“ И тъй като на мен се пада задачата да оставя послание напред — към следващите години, независимо дали ще са една, две, пет или още шестдесет и седем, то е просто: нека да има кой да пази словото живо! Да има кой да помни! И да има кой да продължи!

Честит рожден ден, „Знаме“! Честит празник на всички знаменосци!

Симона АЛЕКСИЕВА