Обявяването на Независимостта на България е едно от най-важните събития в цялата ни история и по своята същност е блестящ дипломатически акт на българските политици. Това е битка, спечелена с интелект, а не с оръжие. Тя има огромно значение за нас, защото, подобно на Съединениeто, българското правителство, начело с Александър Малинов, я подготвя напълно самостоятелно, без съгласието на Великите сили. Тя е провъзгласена от княз Фердинанд във Велико Търново – в историческата църква “Св. Четиридесет Мъченици “ на 22 септември 1908 г., но е призната от Османската империя и Великите сили едва през пролетта на 1909 г.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, на която трябва да плаща васален данък. Това затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават Българското княжество да се съобразява с Режима на капитулациите наложен от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. А според Топханенския акт от 1886 г. княз Фердинанд се назначава на всеки 5 години за генерал-губернатор на автономната провинция Източна Румелия при условие, че служи честно и вярно на султана, на който нищо не му пречи да си измисли повод и да промени статуквото. Освен това българските дипломатически представители са с най-ниския ранг в дипломатическата йерархия – дипломатически агенти. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за обявяване на Независимостта настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско–германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по ж.п. линията Одрин–Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува ж.п. линията от Дружеството за експлоатация на източните железници и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане на въпроса. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С решаващата помощ на Русия са уредени политическите и финансовите аспекти и през март 1909 г. европейските правителства признават независимостта. България вече е Царство и пълноправен участник в международните отношения, а българският княз Фердинанд става цар.
По това време кмет на Ески Джумая /Търговище/ е Васил Касабов, а помощник-кмет Пеню Стоянов. Градските и селските кметове са наградени с Възспоменателен кръст „За независимостта”. Освен тях Възспоменателен кръст получават и депутатите от Ескиджумайската избирателна околия Ради Ив. Сапунджиев, Никола Димитров, Коста Стойков, Ибрям Мустафов Кючуков и Осман Хюсеинов Пашов.
А в Бургас капелмайсторът на 24 пех. Черноморски полк Георги Шагунов пише Химн за Независимостта. Отстрани в бележки той разказва, че „когато се е получила телеграмата за обявяването на Царство България, командирът на полка го е извикал и му разпоредил оркестъра да се събере. Шагунов е въодушевен от новината и написва Химна на Независимостта. Първоначално той го изпълнява пред оркестъра, а след това докато вървят по бургаските улици го научават и другите музиканти!” Химнът е изпълнен заедно с химна “Шуми Марица”:
Днес е ден велик за нази
Братя Българи на вред,
Бог България ще пази
Царя ни зове напред.
Днес свещенний дълг налага,
Дружно всички да вървим,
Пушкя, нож се нам полага.
Ний врагът ще победим.
Царството ни е богато,
Ний сме храбри синове,
Ще се бием докогато,
д-р Тоня Любенова