Актрисата Диляна Димитрова с режисьорски дебют на търговищка сцена

Поставя куклен спектакъл за възрастни

Диляна Димитрова е позната на търговищката публика от ролите си на сцената на кукления театър в града. Тя е 29-годишна, родена в Белослав. Завършва специалността Актьорско майсторство в ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр. Благоевград с художествени ръководители проф. Венцеслав Кисьов и доцент Недялко Делчев. От шест години работи като актриса в Куклен театър – Търговище, а през 2020г е приета в НАТФИЗ в магистърската специалност Режисура в куклено-театралните практики с ръководител проф. Славчо Маленов и ас. Димитър Димитров. През март предстои да видим и дебютния ѝ спектакъл като режисьор – „Последният лист“ по едноименния разказ на американския писател О. Хенри.

Преди началото на репетициите, разговаряме с Диляна за всички онези „случайности“, които я доведоха до тук.


Диляна, ти си актриса, кое събуди и провокира режисьорския ти талант, защо избра да отидеш „от другата страна“?

Когато обичаш работата си, искаш да се развиваш в нея. Не мога да си представя да не се занимавам с театър, нямам намерение и да прекъсвам актьорската си кариера. Режисурата е едно разширяване на хоризонта за мен. Смятам, че е напълно естествен процес, занимавайки се с театър и играейки различни роли, в даден момент да пожелаеш да изразиш своите собствени мисли, да отправиш послание на публиката, създавайки представление от нулата.

Кога почувства потребност да режисираш/поставяш?

Имах интерес към режисурата в продължение на години, но ми липсваше смелост. Освен това, за да създадеш спектакъл трябва да има какво да кажеш с него на зрителя. Решаващо за мен беше прочитането на разказа „Последният лист“ от О. Хенри. Той ме вдъхнови и стана повод да се впусна в това приключение.

Какво всъщност ще види публиката на Търговище през март?

„Последният лист“ е разказ за мечтите, разочарованието, болката, саможертвата и най-вече – надеждата. Ново за търговищката публика е това, че представлението е за възрастни, а куклен спектакъл за възрастни в Търговище не е реализиран от над 10 години.

Защо куклен спектакъл за възрастни?

Съществува стереотипът, че кукленото изкуство е само за деца. Всъщност кукленият театър, като всяко друго изкуство, се занимава с темата за човека и проблемите му в обкръжаващата го среда, така че не бива да го ограничаваме само до детската аудитория.

За какво се разказва в това представление?

Историята е за младо момиче, мечтаещо да бъде художник, и сблъсъка ѝ с бохемския живот в големия град.

Как избра темата?

Попаднах на разказа в момент, когато бях в дупка – творческа и емоционална. Произведението ми вдъхна надежда, помогна ми да си припомня защо се занимавам с изкуство изобщо. Осъзнах, че всеки един от нас сам носи отговорност за живота си и не бива да избираме лесния път, като стоим и се оплакваме и чакаме проблемите ни да се решат сами, а трябва да се стегнем и да се борим, за да направим живота си такъв, какъвто го искаме. „Последният лист“ ми даде сила и смелост да преследвам мечтите си, да не се предавам и това са част от нещата, които искам да кажа на хората със своя дипломен спектакъл.

Чувстваш ли се уверена?

Проф. Венцеслав Кисьов ни казваше, че ако достигнем момент в професията, когато сме уверени и спокойни, значи е дошъл моментът да се откажем от театъра. Развълнувана съм и се притеснявам, но не мисля, че това е лошо. Чувствам се подготвена, сформирала съм екип от професионалисти, на които разчитам. Сигурна съм, че с общи усилия ще реализираме качествен спектакъл.

Как минават репетициите на един спектакъл?

Репетициите са най-сладката част от целия творчески процес. Свързани са с много идеи, предложения и проби. Често има забавни случки и гафове, но понякога се попада в наглед задънена улица. В кукления театър специфичното е чисто техническото овладяване на материалната част – куклите и декора. Така че репетициите са свързани както с творческа умора, така и с физически труд, а когато всяко действие в спектакъла се изпълнява с лекота пред публиката, удовлетворението от свършената работа е още по-голямо.

Кои са хората, които предопределиха пътя ти?

Всеки човек, който срещаме в живота си ни оказва влияние, но най-важни смятам, че са родителите. Имам невероятния късмет майка ми и баща ми да са прекрасни хора, които никога не са ме притискали, не са опитвали да ме направляват, не са прехвърляли своите амбиции върху мен. Оставиха ме да бъда себе си и винаги са ме подкрепяли и помагали, ако имам нужда.

Кой е най-важният човек, който искаш да присъства на премиерата ти?

Бих била щастлива да споделя момента със семейството и приятелите си. Най-важният човек…. Може би този, който ще намери в спектакъла нещо повече от естетическа наслада.

А кой няма да може да е в залата и много ще ти липсва?

За жалост починаха много важни за мен хора: актьорът Христо Христов, който пръв повярва в мен още в детската театрална школа „Шанс“ във Варна и не загубихме връзка до смъртта му; проф. Венцеслав Кисьов, от когото научих основите на актьорската професия в учебния театър в Благоевград; Мирослав Стоилов, който ме въведе в невероятния свят на куклите и освен талантлив актьор и режисьор, беше сред най-добрите хора, които съм срещала. Дори и вече да не са сред нас, съм щастлива за възможността да се докосна до тях.

Имаш ли друга страст, освен театъра?

Обичам да чета книги, да гледам филми, понякога рисувам, а също така съм и хористка в женски хор „Златна лира“ гр. Търговище. Наслаждавам се на изкуството във всичките му форми.

Да завършим с няколко думи за екипа, с който реализираш дебютния си проект.

Драматургичната адаптация по разказа е моя, сценографията е дело на Христина Стоилова, която прегърна и обогати моите идеи. Композитор е Диян Димитров, който не за първи път създава музика за куклен спектакъл, а е и добре познат от работата си в духовия оркестър в града. Ролите в „Последният лист“ са поверени на талантливите ми колеги, актьорите Виолетка Борисова – Ети, Мартина Нацкова – Докова, Христо Доков и Димитър Караиванов, които са част от трупата на Държавен куклен театър – Търговище.

Държавен куклен театър – Търговище

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.