ЙОРДАН МИНЧЕВ
Понякога, по различни поводи и чествания , на шега, обичам да казвам, че у нас признанието идва обикновено след поклонението. Може би така и трябва, защото времето е най-добрият съдник за това кой какво е направил за дните, отредени му на тоя свят. Не знам до колко съм прав, защото същото това време упорито ме опровергава. За това и няма да отправям въпроси към тоя „. що си в небесата“, а към тоя, дето е „..в мен сърцето и душата“. В Търговище сме малка общност и би трябвало да сме наясно кой кой е, какво е дал за града и с какво сме го запомнили. Да отчетем, кой е заслужил с труда си и постиженията си нашето признание и уважение. Даже и преди поклонението!
Нека започнем от културата. Там мисля че съм компетентен, а право на това ми дават над 40 г. стаж в сферата на културата, каквото и да означава това. На всички големи национални и общински, най отпред е Общинският духов оркестър. И това е повече от половин век, време достатъчно да кажем, че неговото присъствие в обществения и културен живот на общината е част от традициите й. Е, какво пречи тоя оркестър да носи името на своя създател Васил Абрашев. Човекът който направи от група музиканти формация оцеляла, повече от половин век. Васил Абрашев така и си отиде от тоя свят- тихо и скромно, както беше живял и работил. Така и го изпратихме, а от общината даже не счетоха за нужно и една китка да поднесат.
Дамски хор „Златна лира“ при Общински съвет Търговище. В началото се казваше „Лилия Гюлева“, ама…хайде да не сърдим поповчани. „Златна лира” е една от най-високите награди за подобни формации на Съюза на Българските музикални дейци в България. И търговищките хористки напълно заслужено са нейни носители. Да, ама какво пречи да носят името на своя основател Борислав Хаджийски? Няколко поколения хористки, включително и сегашния диригент на хора Илияна Иванова, минаха през неговата школа. Мълчание. И като го изпращахме и сега.
Какво пречи примерно една от ложите на театъра да носи името на Райна Минева, или камерната зала на Милко Никодимов. Има ли проблем когато се раздават годишните награди една от тях да носи името на търговищката певица Лиляна Анастасова, друга за изобразително изкуство на Павлина Белева или Стоян Момчилов, дал път на Станислав Трифонов-Насимо към голямото изкуство, да им даде Бог, живот и здраве още дълги години. Защо кабинета по изобразително изкуство във II СУ „Проф. Никола Маринов“да не носи името на Кирил Батембергски. Или пък една от репетиционните зали преживе да не носи името на Мариам Макарнаян.
Имаше конкурс за народни певци на името на Стоян Радев. Отиде си заедно с човека, който го беше създал и хвърлил сили да го направи известен далеч зад пределите на общината- Елена Василева.
Е, поклонението мина. Признанието? То може и да почака, кой знае какво са направили.
Какво пречи едва от залите на Археологическата експозиция, там където е култовата сцена от с. Овчарово, да носи името на Илка Ангелова, а тая със Кралевското съкровище на неговият откривател Георги Гинев? Това бяха уважавани имена в археологическата гилдия на България. И какво трябва бе, хора?! Една табелка трябва, нищо повече! Ама, знаете ли колко струва тая табелка като морален акт?
И тях ги изпратиха мирно и тихо. Поне една китка за протокола да бяха изпратили.
И за Божидар Попов се сещам, и за Иво Харизанов- журналисти, до които днес малцина могат да се доближат. За Ансамбъл „Мизия“, да не говорим, че и там е същото. Сетиха се да направят една възпоминателна вечер за Гео- Мар Христов по случай 70 годишнината му и…. А трябва много малко, за да отдадем почит на тия хора, които направиха така, че за Търговище да се говори с уважение и респект, когато стане дума за култура. Някои може да зададе въпроса: За какво го говорим всичко това? Говорим го, защото със забравата на тия хора Търговище губи малко от своята идентичност. Защото се затрива паметта, българщината. Защото три са стълбовете, които я крепят: Вярата, Писмеността и Културата. Защото в нашия град все още няма поне 20 м. уличка, която да носи името на Александър Батемберг или на Стефан Стамболов. Но пък имаме булевард „Сюрен“ за чието име едва ли ще се намерят 1-2% от жителите но Търговище, които да знаят защо така се казва. Добър пример е Спортно тренировъчния център, където едната от залите носи името на Саид Мустафов, а другата на Христо Колев. Но пък забравихме, че все още е жив Мирослав Иванов, един от двамата треньори, заедно с Христо Маринов, водили състезатели на Олимпийски игри. Какво пречи една от призовите награди за спортист на годината да носи имената им…Малко, но от сърце. Сигурно съм пропуснал някого, може и да ме упреквате за това, но въпроса е да извадим тоя проблем на светло и….Palmam, qui meruit, ferat! – Да бъде награден този, който е заслужил! Явно имаме да ги гоним древните римляни.