Повод за национална гордост: България отново на европейско по баскетбол след 10 години суша!
В днешното сиво ежедневие причините за радост от национален характер не се срещат често, затова за тях трябва да се пише и споделя, посявайки семето на народна гордост у сънародниците ни. Пиша тези редове желаейки именно това – да се даде повече гласност на една победа, която ще отеква още десетилетие, а може и да е причина за поредица от бъдещи успехи. За жалост в спортните и други ежедневници тази победа не намери място на първа страница.
В последните месеци и в дните преди срещата решенията на треньорския щаб и по-специално тези на Росен Барчовски бяха подлагани на непрестанни съмнения, търсени бяха обяснения за липсата на един или друг състезател в списъка с повикани, но както се казва „победителите не ги съдят“. А и няма за какво – едва ли селекционерът, който е предвождал България на две европейски първенства и спечели билет за трето такова, е причината за липса на високи състезатели в националния отбор през последните години или сериозна конкуренция на всеки пост.
В неделя, 20 февруари, мъжкият ни национален отбор по баскетбол, обаче, предостави причина за такава национална гордост, шокирайки домакините от Латвия със 66-65 в решителен мач от квалификациите за ЕвроБаскет 2022. В инфарктния мач нашите състезатели показаха всичко, което един привърженик мечтае да види – желание, борбеност, непримиримост и мъжество, а накрая и късметът бе на наша страна, защото както твърди старата максима – „късметът обича смелите“. Поглеждайки статистиката, състезателите на Росен Барчовски загубиха всяко отборно сравнение (борби, точки от грешки, точки на бърза атака, точки в правоъгълника, точки от втори шанс и точки от скамейката) с изключение на откраднатите топки (8-7), но успяха да изкопчат победата благодарение на отборния дух, горещата ръка на Павлин Иванов от далечно разстояние и хладнокръвието, граничещо на моменти с арогантност на Дий Бост.
Българите ще мерят сили отново на европейско първенство след десетгодишна суша, а противниците им от Латвия ще пропуснат такъв форум за първи път от цели 20 години. Бърз поглед от финансова гледна точка ще ви даде по-реална представа колко значим за българския баскетбол е този успех – бюджетът на националната ни федерация за изминалата година (2 775 000 лева) е по-малък от заплатата на най-ниско платения латвийски състезател в Националната Баскетболна Асоциация в САЩ – Родионс Курукс, който получава 1 780 152 щатски долара, а най-скъпоплатеният латвиец и звезда на Далас Маверикс – Кристапс Порзингис, определен за „еднорог“ от машината за точки Кевин Дюрант, заработва космическите 29 467 800 щатски долара на година.
И докато тези и други скъпоплатени латвийски звезди ще гледат първенството пред малките екрани, младите ни надежди Константин Костадинов и Емил Стоилов, както и по-опитните, предвождани от Александър Везенков ще имат възможността да премерят сили срещу най-добрите на Стария континент. А дотогава българинът трябва да се научи да цени успехите на своите сънародници, гордеейки се, че е българче и е син на земя прекрасна, на юнашко племе. Завършваме с мисъл на най-резултатния в този мач за нас състезател, натурализираният американец Дий Бост – „Това са моментите, за които живееш“.
Симеон Маринов