На 22-ри февруари скаутските организации по света празнуват Международният ден на скаутството или „Денят на основателя”. Тогава е роден основателят му – лорд Робърт Бейдън-Пауел. Световното скаутско движение обхваща над 40 милиона млади хора от 160 държави, независимо от техния пол, вяра или етническа принадлежност. Първата искра на скаутството пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата му в неговата родина – Англия. Днес членове на Организация на българските скаути са повече от 1000 души от всички скаутски клубове в страната.
С Валентин Княжевич, наречен още „живата енциклопедия на Търговище”, разговаряме за радостите и проблемите на търговищките скаути.
–Г–н Княжевич, наистина ли в Търговище вече скаутска организация не съществува?
-Основната причина е, че в Общината и в останалите училища не се обърна внимание на ползата от това нещо. Няма как аз да съм вечен, всичко си има биология– пенсионирах се. Другата обективна причина е, че след като се случи тази пандемична обстановка, прекратихме събиранията. Първоначалните ми очаквания бяха, че ще отшуми за месец-два, но за съжаление, нещата излязоха много по-сериозни.
А субективните причини са много прости – всяко едно такова начинание, за да има дългогодишен ефект, трябва да получава сериозно внимание от ръководните органи и от Общината най-вече. За съжаление, всичките опити, които направих, за да получим някаква подкрепа от тях, останаха напразни. Единствената подкрепа, която имах, беше само в училище и то подкрепата се състоеше в това, че не ми се пречеше.
–А защо не подготвихте свой наследник, който да продължи тази двайсетгодишна история?
– Правил съм опити, но от колегите никой не прояви желание, а самите скаути, които станаха достойни хора, за съжаление не са в Търговище и нямаше как това да се случи. Другото много важно нещо е човекът, който ще ръководи тази организация, да бъде сред учениците, да е учител. Имам познати ръководители, които не са, но техните организации са от двайсетина човека, докато нашата беше над сто. Така че причините са и обективни, и субективни.
–Как започна всичко за Вас? Откъде този интерес към скаутството?
– Тъй като родителите ми бяха доста ангажирани, често ме водеха на село. Имах прекрасен дядо, който обичаше да ме води из гората и да ме учи на всякакви работи. Когато си замина от тоя свят, започнах сам да продължавам същото нещо с приятели. Когато станах и учител имаше деца, които много харесваха това, което правя и се включиха. В с. Изворово работих десет години и първият ми отряд, който тогава все още не се наричаше скаутски, беше там. Обиколихме цяла България с тях. Когато започнах в Търговище във Втора гимназия, само смених учениците и продължих. Тогава нещата вече бяха по-освободени и имахме възможност да направим скаутски клуб по истинските правила. Работихме усилено и през 2007г. официално станахме членове на националната скаутска организация и придобихме истински скаутски облик. Имахме участие в 15 скаутски лагери, участвахме във всички походи – десетина пъти сме ходили По стъпките на Ботев, на Таньо воевода, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на поп Харитон и Бачо Киро. Няма мероприятие на територията на общината, в което да не сме участвали. И отново, с носталгия, споделям, че никой не обърна внимание колко е важно това за децата.Защото ние в момента сме в едно общество, в което липсват идеи. Единствената идея, която съществува, е парата и печалбата. Ние изгубихме ценностната си система. Сърцето ми се свива, когато си припомням как искряха очите на моите скаути, когато организирахме различни игри и походи сред природата, когато опознаваха родината и миналото на народа си. Много опити направих да изляза извън Втора гимназия, но нямаше достатъчно мъдри хора да проумеят какво благотворно влияние оказва върху децата скаутското движение.
–Толкова години работа в системата на образованието, какво разбрахте за себе си, което бихте искали да споделите?
-Образованието е най-важното на този свят. По-важно дори от здравеопазването. В момента в образованието е нарушен най-важният принцип.То е двустранен процес между учител и ученик и в този процес нито една от страните не трябва да взема превес над другата. В момента учителите са унижени и учениците им се качиха на главата. Кой спечели от това? Не и обществото.
Смятам, че ситуацията в световен мащаб е като пред библейския потоп. Аз съм човек на науката и не съм религиозен, но се питам дали тази пандемия не ни я прати някой, за да се спрем, за да видим, че не правим това, което трябва, че вървим по грешен път. Живеем в епохата на дявола, който се опитва да ни убеди, че е Господ и за съжаление, успява. Религията избяга от вярата. Парите станаха религия. Няма мъдри водачи. Лутаме се от едната в другата крайност. А истината е винаги по средата.
Маргарита Зидарова