ЗА НЯКОИ СЪБИТИЯ, СВЕЩЕНИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Бих искала да припомня някои факти, които имат документална стойност и остават непроменени във времето. Те не могат нито да се изтрият, нито да се измислят.  Остават такива, каквито са.

Преди дни отбелязахме ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ТЪРГОВИЩЕ ОТ ПЕТВЕКОВНО ТУРСКО РОБСТВО.

След жестокостите по време на Априлското въстание, руската прогресивна общественост създава ДВИЖЕНИЕ В ЗАЩИТА НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД. Начело застават Тургенев, Достоевски, Толстой и др. На запад турските зверства били заклеймени от. В. Юго, У. Гладстон, Ч. Дарвин и много други прогресивни дейци и хуманисти.

 

В отговор на тези движения, които са разрастнали, великият везир на султана Митхат Паша, който бил назначен през 1864 г. за генералгубернатор на Дунавския вилает, написал статия на 08.06.1864 г. във френското списание” Ла ревю сиантифик де ла Франс е дьо л етранже”

В нея той твърди:”Първо трябва да се има предвид, че в България, към която се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно. Те са наследници на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна – става въпрос за България. Излезли са от същото коляно, между тях има такива, които говорят само български.”

 

Митхат паша е категоричен в своите твърдения, защото лично той е изучавал селище по селище  Дунавския вилает.

 

Известно е от исторически документи, че през периода 1686-1690 г. е извършено масово потурчване на българското население. За превратностите в Герловото съществуват много исторически документи, доказателства и факти.

 

Константин Иречек пише за войнишките села с българско християнско население. Войниклъка е въведен в 1362 година.

 

Любомир Милетич в своята книга „СТАРОТО НАСЕЛЕНИЕ НА СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ” от 1902 г. разказва за с. Вардун. Описва говора, обичаите и дрехите.

 

Всичко това не може да се зачертне, за да не обидим никого. Дири и в сегашно време турският премиер си позволи да превърне в джамия великолепната византийска християнска църква „СВЕТА СОФИЯ” в Цариград – символ на християнската култура, целият цивилизован свят се надигна срещу това.

По време на турското робство българските дворци и замъци са изравнени със земята. Дворци, каквито има в Унгария, Чехия, какъвто е Лувъра и църквата в АХЕН. Това не се забравя.

 

Резиденцията на цар Иван-Александър /днешния МИСИОНИС/ до Търговище е една от последните крепости, която се сражавала на живот и смърт.

 

Ески Джумая е град освободен от турско робство на 16/30 януари 1878 година след жестоко клане като Баташкото.

Живеехме под наем в къщата на поп Сава Катрафилов- свещеника на Ботевата чета. 1955 година. Бях ученичка в четвърти клас. Впечатляват се много, че още стоят по вратите на долапите черните петна от кръв и дупките от куршумите. Това не може да се забрави.Днешните млади българи трябва да помнят историята си и всички, които са се борили и са загинали за скъпата свобода на майка България.

 

Родът на майка ми идва от дълбока древност. Баща и е от с. Вардун. Жителите му са потомци на Плиска и Велики Преслав. Неговият дядо Стоян Мора се е занимавал с търговия на фабрично предена памучна прежда. В църковната кондика, която МУЗЕЯТ издаде е обяснено, че думата „МОРА” на старинен език означава фабрично предена памучна прежда. Внукът му Йовчо Моров се заселва в Ески Джумая с родителите си заради жестокостите на черкези и еничари по селата. Родът е голям, дядо Йовчо по професия е бъчвар. Открадва Недка марчева и се оженва за нея. Тя му ражда 8 деца. Майка ми е най – голямото дете.

Баба Недка има 5 братя. Семейството им идва от село Беброво, Еленско село, жителите му са преселници от Велико Търново.

 

Сега голямото семейство е пръснато по целия свят. Българският корен е здрав, дълбоко вкоренен в нашата свещена земя, ще устои на всички изпитания и ще пребъде. Ние сме потомци на Крумовите българи. В историческият Музей на Търговище се пази триъгълна каменна плоча, намерена до с. Кестеняво, на която е написано, че това е земята на хан КРУМ.

 

 

Ирина СТОЯНОВА, художник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.