С г-жа Севдалина Зафирова, директор на Първо СУ „Свети седмочисленици” гр. Търговище, разговаряме каква е ситуацията към момента в едно от училищата с най-добра репутация в областта.
-Г-жо Зафирова, готови ли сте да посрещнете децата отново в училище?
-Последната дата за завръщане на част от учениците е 4-ти февруари. Става въпрос за 7-ми, 8-ми и 12-ти клас. Нещата са променливи, но каквото и да е решението на компетентните власти, ние във всеки един момент имаме готовност да приемем учениците в училище. Мога да кажа на родителите да бъдат спокойни, тъй като при направена проверка от РЗИ получихме отлична оценка. Навсякъде е чисто, отоплено и дезинфекцирано. Вече свикнахме със създалата се ситуация. За нас нищо не е ново и няма как да ни изненада, така че няма какво по-особено да подготвяме.
-В обществото продължава спора кой от двата начина на обучение е по-удачен. Вие какво мислите за това?
-Има диаметрално противоположни мнения кой от двата вида обучение е по-добър – дали присъствено или дистанционно, но аз смятам, че преобладаващата част от учителите и от родителите одобряват този вариант на ротация на випуските. Всъщност ние имаме електронно обучение и когато сме присъствено. В електронната платформа MOODLE работим вече 8-9 години. Миналата година имахме много високи резултати на матурите и на външните оценявания. За тази година не мога още да преценя. Моето лично мнение е, че калпазанина си е калпазанин и при присъствено и при онлайн обучение и той си кръшка и в двата случая. В началото се опитваха, но повечето вече разбраха, че и онлайн, както и в реалната класна стая нещата се виждат във всеки един момент. Няма никакъв смисъл да противопоставяме едното на другото обучение, а да се съобразяваме с реалността и да работим според ситуацията, с надеждата, че нещата ще намерят своето разрешение в обозримо бъдеще. Наблюдавам много интересен феномен. Сега, когато малките ученици от начален етап са на училище, винаги е включена виртуалната класна стая, заради болни или останали в електронна среда по желание на родителите деца. Получава се едно хибридно обучение – учителят работи и с децата, които са в час, и с тези, които са онлайн. Много често, обаче колегите казват, че виждат във виртуалната класна стая повече посетители. Родителите на децата, които са присъствено в училище, влизат през техните акаунти и присъстват на уроците. В някакъв смисъл сплотихме училищната общност и родителите станаха в по-голяма степен съпричастни към учебния процес.
-Няма как да не Ви попитам за другата актуална тема – имате ли желаещи за поставянето на ваксини?
-Ние имаме списък на колегите, желаещи да се ваксинират. Те са 30%, но 20% изкараха вируса, доста от тях си направиха тест за антитела и имат защита. Тоест 50% от колегите ще бъдат защитени, ако се реализира в срок ваксинирането. Другите 50% са по-млади, по здрави или просто предпочитат да не го правят, все пак това е въпрос на личен избор. За съжаление ваксините се бавят, а ние очаквахме по-рано да се случат нещата, преди завръщането на големите ученици, които по принцип по-трудно спазват правилата. Щеше да е много по-добре и всички щяхме да сме по-спокойни.
-Ще се повиши ли заболяваемостта, според Вас, след завръщането на големите ученици в класните стаи?
-Това, което наблюдавам сега при малките ученици е, че много малко са случаите на болни или контактни деца. Но и те са изключително дисциплинирани при спазването на противоепидемиологичните мерки. Докато при големите е по-различно. Те не винаги спазват предписанията. Но рисковете, ако не се върнат в училище ще са много по-големи за тях заради усвояването на учебната програма, заради социализацията, взаимодействието и взаимоотношенията.
-Имате починал колега от вируса още в началото. По-спокойни ли са колегите ви сега?
-Да, сега са много по-спокойни, но тогава стресът беше много голям, защото беше твърде в началото и защото беше изключително неочаквано и загубата на уважаван колега беше тежка за нас. Колегата буквално за два-три дни, след като почувства леки симптоми, си замина. Имаме случаи на колеги, които го прекараха много тежко и вече месец-два, след като се върнаха на работа, все още имат различни усложнения. Но се стараем това да не се отразява на учебния процес и с нетърпение очакваме завръщането в класните стаи на нашите ученици.
Маргарита Зидарова