Тъмно е. И още по-тъмно ще става.  И в тъмното президентът привика политическите сили, на консултации за предстоящите избори. Така както се събират сватовете да определят датата за сватбата и кой колко ще плати от масрафа. За това последното би трябвало да привика целокупния български народ, ама видяхме лятото като го привика какво стана… Стоях на тъмно и гледах т.н. консултации. Като видях лидерите, ясно осъзнах, че решението ми да съм аполитичен е едно от малкото верни решения, които някога съм вземал.

Нищо, викам си, ако не друго, поне ще разбера какво е това консултация. Нищо не разбрах. С едните се караше откровено, с други още по-откровено се обясняваше в любов. Пред трети пък се държеше като мъж, който е позакъснял вечерта и сега се оправдава, че не се били разбрали правилно като са объркали запой с разпивка. Консултациите пък се въртяха около това- по пощата ли ще се гласува, електронно ли, на чист въздух ли и с коя ръка ще се пускат бюлетините за кадем.

Едни бяха против електронното гласуване, защото електоратът им определено ще бъде затруднен. И са прави хората. До сега един номер им пишеха само на дланта и пак ставаха грешки, а сега когато ще трябва да им изпишат целия ред за електронното гласуване, като нищо могат да останат без парламентарно присъствие. Други пък скочиха срещу гласуването по пощата, защото отчитайки бързината на пристигащите по пощата писма, имало реални рискове крайните резултати да излязат някъде към средата на юни.

След всичко това, така и не стана ясно електронно ли ще гласуваме или по пощата. Не издържа и датата 28 март, с която всички бяха съгласни. Президентът, след като ги изслуша внимателно реши, че датата трябва да е 4 април. Можеше и на 1 април да е, ама сигурно видя някаква символика в това. Пък и да се знае кой кара влака. Сега как ще стане така, че докато едни празнуват Великден, защото тогава се пада католическият Великден, други ще търчат да гласуват, че и у нас да настане Великден, не ми стана ясно.

За българите в чужбина говоря. Дали са съгласни и католиците в България вместо да си празнуват Възкресение, да възкресяват Мая Манолова и още половин дузина политически трупове, пак не стана ясно. Стана ясно само, че около президента няма хора, които да му бяха споменали тоя факт. Защото нали все пак Президентът е обеденителят на нацията, макар и само по документи и Конституция. Ама така става като не са те милвали трима папи по главата. Сега и един няма да го помилва, щото ще се скарат. Поне аз така го мисля, ама то аз пък кой съм? Електорална единица.  И какво стана накрая? Вместо да ни светне, стана още по-тъмно. И по-тъмно ще става.

ЙОРДАН МИНЧЕВ