На учителя- с любов!

Имаше такъв филм. Прекрасен! Навярно мнозина си го спомнят. Както и тая песен с тъй милия рефрен” учителко, целувам ти ръка”, която Росица Кирилова продължава и днес да пее и която за мнозина звучи някак старомодно. И как иначе, та кой сега целува ръка на него, УЧИТЕЛЯ? Зад всяка беля, пакост, изобщо за цялостното поведение на ученика винаги роптаем с „така ли Ви учат в училище?” Никой не казва: „така ли Ви възпитават вкъщи?”Няма го семейството, няма ги родителите. За всичко е виновно училището, виновен е Учителят.

Днес никой не благоговее с почит и признание пред думата „ДАСКАЛ”, която заедно с ШКОЛОТО придоби ироничния изказ „ДАСКАЛОТО”. Докато изведнъж с тревога установихме, че учителите ни не само драстично намаляват, но и на много места липсват, че никой не иска да се главоболи с тая толкова тежка професия. След като го избутахме в девета глуха и го обезличихме с всякакви нескопосани реформи, заговорихме колко важно е образованието за развитието на държавата, както и обучението и то на живо в класната стая, с учителя. Да, увеличихме заплатата му , но как ще възвърнем авторитета му ?!… Като и най-малката конфликтна ситуация някъде в някое училище изнасяме на публичен показ с обобщения и заключения  за цялата училищна система. Никой не отрича компютрите, интернет, дигиталното обучение, иновативните методи и практики, но всичко това  не може  да замени УЧИТЕЛЯ, нищо, че днес вече не му целуваме ръка…

ИВАНКА БОТЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.