ВИЗИТКА: Наричат я “детето чудо на българския шахмат“.Нургюл Салимова – скромно девойче от с. Крепча, Търговищко. Тази пролет тя ще бъде абитуриентка в местното училище в Опака. Преди време тя бе удостоена със званието Гросмайстор за жени–най–високата титла в шаха.
Ето какво сподели голямата шахматистка Нургюл САЛИМОВА от с. Крепча пред представител на в. “Знаме“. Попитахме я – как започна всичко?
-От семейството ми. Баща ми и дядо ми са шахматисти. Те ми показаха фигурите. Мама също се включваше понякога. Когато вече бях почти на 5 г. имаше турнир в Попово и дядо ми много искаше да отида. Аз бях супер срамежлива и не исках да играя, но ми обещаха, че ще ми купят кукла, ако отида. Тогава се съгласих, отидох и станах първа. Мисля, че от там започна и желанието ми да ходя по турнири. Още не бях навършила 6 г. и станах държавен шампион в категорията до 8 г. , което мисля, че и до ден днешен е рекорд за България.
–Купиха ли Ви куклата?
-Купиха ми я, да. Още си я пазя.
-Каква е връзката между особеностите на шахматната игра, които безспорно изискват доста “сиво вещество” и Вашия по-затворен и срамежлив характер, както Вие се изразихте? -Вероятно има връзка. Шахът, както знаете, е спокойна игра. Шахматистите не обичаме много шума, купоните, някак сме по-концентрирани. Това, че продължих с тази игра, на първо място е, защото от много ранна детска възраст аз започнах да печеля титли и самата игра много ми хареса.
–Все още ли оглавявате световната ранглиста до 16 г.?
-Не. Тази година ще стана на 18 и засега съм втора в света. Но в Европа съм номер едно, до 20 годишна възраст съм в топ пет при момичетата.
–Какво още, освен шаха, искате хората да знаят за Нургюл?
-Аз нямам много свободно време, но гледам филми, излизам на разходки и много обичам да пътувам, само че в момента, знаете каква е ситуацията и това не е препоръчително.
–Отрази ли Ви се тази ситуация на шахматните изяви?
-Ние имахме много планове за 2020 г. Тя беше олимпийска година.Трябваше да играя за световната купа за жени. Имах безброй много други подготвителни турнири, но за съжаление, тези турнири не се проведоха – нито Олимпиадата, нито Световното за жени, нито Европейското за мъже и жени, безброй отложени отборни първенства. Но успях да изиграя шест турнира. Разбира се, имах и онлайн състезания, които все пак са от полза.
–Имате ли играна партия с някой, който да Ви е респектирал преди това и как приключи тя?
-През 2020 г. участвах в един много силен турнир в Гибралтар и там се изправих срещу бившата световна шампионка за жени, рускинята Александра Костенюк. Тя е една от най-известните шахматистки в света и няма титла, която да не е печелила. А също така е и много красива. Аз от малка гледам нейните партии и съм й голяма фенка. И се случи така, че я победих в Гибралтар в една много добре изиграна партия. Бях щастлива, но не бях изненадана, защото никога не играя с усещането, че съм аутсайдер.
–Ама какъв аутсайдер? Вие сте наречена “детето чудо на българският шахмат“! Но така като Ви слушам, си мисля колко малко знаем за този спорт. Дали защото е прекалено интелектуална игра и не е за всички?
-Шахът не е от водещите спортове, въпреки че там ние сме една от най-добрите страни в света. Имаме световни шампиони, много медали, а в момента при девойките сме седем в топ сто, с което много малко страни могат да се похвалят.
–Може би трябва да споменем името на Вашия треньор?
-Имам трима треньори. Треньор-мениджър ми е Живко Жеков, който е от Бургас и той е човекът, който ме откри на един турнир в Силистра и до ден днешен ми помага и го чувствам като член от моето семейство. Вече осем години, той се грижи за мен като за собствено дете. Другите ми двама треньори са Гросмайстор Петър Арнаудов и Гросмайстор Вячеслав Тиличеев.
–Имате ли по–значими неуспехи и как Ви се отразиха те?
-Като всеки спортист и аз имам. Първият ми неуспех беше една цяла неуспешна година – 2016г.. През 2015-та бях станала световна шампионка и очакванията ми за 2016-та бяха големи, но не работех достатъчно, тръгнах надолу и загубих рейтинг, обаче към края на годината реших, че това трябва да спре и започнах да работя по-сериозно. Следващият ми неуспех беше през 2018г. в Холандия. Там се представих много зле, бях доста разочарована, даже мислех да спра за известно време, за да си почина и да осмисля нещата. Това също ми помогна, защото отново ме мотивира да работя повече. А последният ми неуспех е Световното в Индия през 2019-та, където отидох с надежди за медал, а не успях да вляза и в първите 40, което беше голям шок не само за мен, но играта не се получи. Бях в депресия известно време, тъй като беше голямо разочарование – за един спортист такива загуби са доста тежки. Но се справих и продължих напред. Тренирам всеки ден не малко часове с треньорите ми онлайн. Има шахматна програма, където можеш да разиграваш различни позиции, да разгледаш партии, да решаваш шахматни задачи, етюди. Четем книги. Те ми четат понякога на руски. Дават ми домашни, с които трябва сама да се справя. Играя онлайн блиц партии.
– Мислили ли сте как ще продължите след като завършите училище?
-Шахът винаги е бил на първо място и мисля така да си остане. Искам да стана най-добрата в света. Ще атакувам световната титла за жени.
–А къде точно сте в момента в шахматната листа?
-Гросмайстор за жени и международен майстор за мъже. Най-високата титла в шаха е Гросмайстор, втората е международен майстор за мъже, която малко жени притежават.
–За шахмата стана ясно, там сте призната отвсякъде, а коя е Нургюл в компанията на Ваши връстници?
-Моите връстници, моите приятели повече обичат да излизат, да се забавляват, да са сред повече хора, докато аз предпочитам по-скоро да съм сама, да съм си в стаята, обичам повече да си стоя в къщи, отколкото да излизам. А иначе, разбира се, че имам приятели, с които се разбирам чудесно и родители, които ме подкрепят напълно, семейството ми се гордее с мен и това е най-важното.
Маргарита Зидарова