Двама доброволци в ковид отделение на търговищката болница
Един въпрос, два отговора на доброволците в ковид отделение в МБАЛ Търговище 23-годишната Ирена Мирчева, петокурсничка в Медицински университет гр. Варна и 28-годишният кинезитерапевт, завършил образованието си преди пет години, Стойчо Русев.
-Какво Ви мотивира да започнете тази доброволческа работа в ковид отделение?
Ирена Мирчева:,
-Аз като студент по медицина, малко или много, съм в тази среда и виждам как системата изнемогва, колегите са в намален състав – едни влизат, други се разболяват и е много трудно да се справят медиците и персоналът с тази пандемия. Доста отдавна имах това желание да се включа, а сега вече имам и възможността, тъй като преминахме изцяло към онлайн обучение и за мен това не е достатъчно, тъй като нас ни учат, че медицината е край леглото на болния и колкото и да е полезно онлайн обучението, не ми е достатъчно Искам да помогна с каквото мога и това ме мотивира допълнително.
Стойчо Русев:
-Това, че нашата болница има крещяща нужда от доброволци и млади кадри, защото има недостиг на персонал и за да облекча малко работата на колегите, които са там. Искам колкото се може по-бързо да се справим с пандемията и положението, в което се намираме в момента.
– Каква е реалността вътре в отделението?
Ирена Мирчева:
-Най-напред искам да изкажа своята изключителна благодарност и на ръководството, и на отделението, в което съм за това, че изключително дружелюбно подходиха към мен. Показаха ми, научиха ме, за да мога да съм абсолютно равностойна с нещата, които извършвам. Относно това, което виждам вътре в отделението, абсолютно всичко има за един медик, за да може да се справи и да бъде защитен в своята работа. Всеки дава всичко от себе си. Правим всичко възможно – антибиотици, лечение, хранене, преобличане и разговори, защото за мен е от значение лекарят преди всичко да бъде човек, да може да съпреживее човешката болка. Тези хора от седмици не са виждали своите близки, ние сме се превърнали в техни близки – знаем от какво се нуждаят, говорим си. Не винаги нещата, които се чуват са адекватно отражение на това, което се случва. В пространството се тиражират именно негативните неща, а не се набляга на добрите и позитивни новини. Има и много хубави неща, които трябва да се чуят.
Стойчо Русев:
-И преди да вляза в отделението, си мислех, че не е толкова розово положението, но сега, когато виждам всичко от първа линия, се уверих, че това не е просто вирус, който минава и заминава, а напротив – доста е тежък, особено при някои пациенти със съпътстващи заболявания. Очакванията ми бяха, че ще ми бъде по-леко и по-бързо ще отмине всичко, но за момента, нещата съвсем не се случват така. Иначе, откъм защитна екипировка и дезинфекция, всичко е както се изисква.
-След като всичко в ковид отделенията е обезпечено, тогава защо според Вас толкова много медици се разболяват?
Ирена Мирчева:
-Една голяма част от нашите медици са над 50 г., което си има своите плюсове и минуси. Те са изключително опитни, но почти всеки от тях си има някакви придружаващи заболявания, които са един доста отключващ фактор за по-тежкото развитие впоследствие на инфекцията. Откъм защитни материали са обезпечени, но прекалено многото часове работа и натрупаната умора си казват своята дума.
Стойчо Русев:
-Дали ще се разболеем в болницата или навън, е еднакво вероятно. Има много хора, които не спазват необходимите мерки. Аз съм вече един месец в болницата и не съм се заразил, макар постоянно да работим с много болни, но това не означава, че не мога да хвана вируса навън. Трябва всички да приемем факта, че в момента ситуацията е такава, без страх дали ще се заразим или не.
-Как виждате ролята на лечебното въздействие върху психиката на болния от страна на лекуващия, разговорите, формирането на положителна нагласа у пациента?
Ирена Мирчева:
-Като един бъдещ лекар съм съгласна на 100% с това. Не е от такова значение какъв е трудовият ти стаж, а на първо място да си човек. Едно от ключовите неща, които ние трябва да притежаваме като професионалисти е емпатията. Ние трябва да можем да се поставим на мястото на човека, който страда и да преживеем малко или много неговата болка.
Много важно е добрия тонус и душевното му здраве – здрав дух, здраво тяло.
Стойчо Русев:
-Когато пациентите влязат в отделението и те виждат, че се оправят, забелязва се, че се успокояват, а когато са спокойни, те по-бързо оздравяват. Когато паникьосаш, а не успокоиш един болен човек, нещата отиват на зле.
-Предимство или недостатък е младостта, когато си медик?
Ирена Мирчева:
-Всеки е започнал като млад лекар или санитар, медицинска сестра или болногледач. Никой не се е родил с опита, а го е натрупал с работа. Когато човек има желание да се научи, трябва да му се помогне от по-опитните. Лекарите и медицинските сестри, с които работя тук са изключително разбрани, дружелюбни, много добре настроени и много ми се радват. Допитват се за някои неща и до мен, а аз гледам да оправдая тяхното доверие. В почивките чета много.
Стойчо Русев:
-Възрастните са по-скептични към младите по принцип, но това тук не съм го забелязал. Точно обратното. Когато видят млади хора, лекарите и всички медици, посрещат с радост колегите си, защото това са още две ръце, които да помогнат. Това улеснява и тяхната работа, което е по-добре за пациентите и за всички като цяло.
-Ще останете ли в България?
Ирена Мирчева:
-На 99% съм решила, че ще остана в България. Заплащането тук и в чужбина изобщо не може да се сравни, но аз искам да съм до своите близки. Тъй като съм имала възможността да карам стажове и специализации в чужбина, близките ми много ми липсваха. А заплащането, с течение на времето, се надявам да се подобри.
Стойчо Русев:
-Мислил съм много пъти да напусна България, но предпочетох да остана тук. И по-специално в Търговище. Това ми е нещо като мисия – да направя така, че хората в Търговище да започнат повече да се грижат за здравето си – да се движат повече, да спрат с хапчетата и с нездравословния начин на живот.
- Холистичният или симптоматичният подход? Кой е по-правилния според Вас?
Ирена Мирчева:
-Според мен нещо по средата, за да имаме пълна максима на резултата, който ще получим.
Стойчо Русев:
– Първо трябва да се видят какви са симптомите и после да се реши какво да се прави. От там се започва – от малките симптоми към цялостното състояние.
-Наближава ли времето, когато ще се обединят традиционната и алтернативната медицина?
Ирена Мирчева:
-Напълно е възможно, защото дори в университетите се въвеждат дисциплини и мисля, че в един период от време ще се постигне някакъв баланс между двата подхода.
Стойчо Русев:
-Нямам отговор, но виждам как някои хора започнаха да спират лечението само с лекарства и може би наближава това време, в което ще започне обединяването им с алтернативните средства и методи. Може би в близките десет години…
Маргарита Зидарова