Фейлетон от Йордан Минчев
Никулден е. Празник като празник .Пешо стои и пресмята. По начало, колкото и да пресмята, сметките му никога не излизат, но го прави по навик. Във връзка с празниците, Пешо отдавна се кани да напише едно писмо на Бойко Борисов, защото в православната празнична система и пенсионната такава /ако въобще я има/ той вижда една явна несправедливост. Направо казано- дискриминация. Той мислеше и до Светия Синод да напише, ама…къде е Синода, къде е Бойко. Синода ще ти донесат от девет кладенеца вода, докато Бойко с един телефон ще оправи работата. Тъй де, него трима папи са го милвали по главата и няма начин как да не му се чува приказката.
Целия въпрос се състои в това, че всички свети празници като Никулден, Йордановден /Богоявление/, Гергьовден се падат на 6-то число, а пенсиите ги дават на 7-мо. А върви купувай риба, агнешко или свинска мръвка. Че и Съединението на България го направиха на 6 септември, ама пък те откъде да знаят, кога дават пенсиите, тогава пенсии е нямало.
И сега стои Пешо и смята как да я докара до шарана. Защото Никулден без шаран е като държавен чиновник без рушвет. Мечки го яли. Пък и цените на шарана са едни…Ще кажеш че са го пасли и поили. Пешо може да мине по-тънко и със скумрия, ама традицията не позволява. На този ден всеки трябва да си хапне риба и то не каква да е, а с люспи, защото народът го е казал: “На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”. Това последното сериозно го кара да се замисли. Колко му е небрежно да се поразходи до контейнера пред блока. Все някой ще е хвърлил някоя рибя костица. Не сме огладнели чак толкова.
Да, ама тука се появява друг един сложен въпрос. Какво да си почопли от зъбите. Ден преди пенсия, по навик и принуда си я карат на туршия, а да си чоплиш моркови и камби от зъбите е несериозна, а и невъзможна работа. А и поверието гласи, че след като се изяде рибата, костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Ха върви, че търси кости из контейнерите. Надеждата му беше в Данчо, приятелче рибар, няма как да не хване нещо. Като го гледа какви шарани показва по Фейсбука, човек остава с чувството, че се занимава с промишлен риболов.Да, ама и така не става, защото според поверието първата хваната риба на 6-ти декември трябва да се изяде от рибарите. За втората и третата нищо не пише, ама, той по снимките все с първата риба май се показва.
Мисли Пешо, смята, ама празникът е празник, а традицията трябва да се спазва. Извади едни пари, които бе скътал за вноските в Данковото кафене и жена му хукна към пазара. Върна се сияеща. Намерила шаран, ама без люспи, тъкмо нямало да си играе да чисти. Женска му работа, въздъхна Пешо, ама като си е вземал жена, която и хабер си няма от традиции. А традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Ама то човек като няма късмет, и традициите не помагат. Пък и миналата година като сложи люспи в портфейла, защо сега вади пари из дюшека. Пък честно казано, Пешо и портфейл няма.