Да си спомним за РАДИ ИЛАРИОНОВ

100 години от рождението на РАДИ ИЛАРИОНОВ – сатирик и фейлетонист

Той е роден на 2 декември 1920 г. в с. Вардун. Този изключителен човек участва в Отечествената война, бил е  медик и войник,  земеделец и строителен работник, сатирик и фейлетонист, печатал във вестник „Знаме” и най-важното-колекционер на писалки и може би затова пише за всичко с такава лекота и  виртуозност . Написва над 4000 фейлетона. Автор е на книги с хумористични разкази и фейлетони: „Инвентарен номер”, „Омагьосан кръг” , „Гардероб” и на пълнометражния игрален филм (мюзикъл) „Осветени пози” . Пише за всички вестници, списания, радио и телевизия. Аз чета с рядко удоволствие неговите творби и се радвам като дете на успехите му. Накрая трябва да отбележа още един факт, който смятам, че не е без значение. Иларионов е роден във Вардун, Търговищко – едно село, в което всички много обичат да критикуват, но не обичат да бъдат критикувани, казва за него Благой Калайджиев.

КРИВ ЛИ Е ПИРОНЪТ – фелетон

Преди известно време аз забелязах, че един от двата пирона, които държат таблото с кутиите за писма в нашия жилищен блок, се е поразкъртил.

-Трябва да се зачука този пирон-рекох аз на съседа от третия етаж, който излизаше.

-Трябва да се зачука, разбира се. Така е хем неестетично, хем пък може съвсем да се разкърти.

  • Единият пирон на таблото се е поразхлабил малко, знаеш, и така, като го гледам, личи си, че има нужда от позачукване- чух да казва друг един съсед от втория етаж на един от първия.
  • А бе, видях го и аз този пирон, че се е поразковал и щом го видях, рекох си, че трябва непременно да се зачука. Налага се такова нещо – отговори му съседът от първия етаж и се разделиха.

И тъй като през следващите дни обитателите на цялата жилищна кооперация почнаха да говорят за този пирон, наложи се да се свика съвещание. Събраха се всички,  обсъдихме възможните последствия и накрая единодушно решихме да се вземат мерки и пиронът да бъде зачукан.

И може би, защото в нашата жилищна кооперация сме все трудови хора, или понеже бяхме пропуснали до уточним кой именно трябва да се заеме със зачукването на пирона, и през следващите дни пиронът остана незачукан.

Свикахме второ съвещание. Взе се решение Токмаков от първия етаж да зачука пирона с чук или тесла.

На другия ден съкооператорът ни Токмаков се отправил към мястото на пощенските кутии да изпълни възложената му задача,  обаче намерил таблото с кутиите на мозайката. Пиронът бил изскочил, таблото паднало и стъклата на кутиите се изпотрошили до едно.

Сега положението става сериозно, тъй като раздавачката пъхва писмата под парапета. Снощи председателят на кооперацията закачи ново съобщение,  с което се канят всички обитатели на съвещание около новосъздалото се неприятно положение. И естествено всички ще се съберем, защото така или иначе пиронът трябва, да се зачука, нали така?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.