С ДУША ОТ ПЕСЕН, ОГЪН ОТ ЕМОЦИИ, ПЛАМ ОТ ЛЮБОВ КЪМ ПЕСЕНТА И ФОЛКЛОРА

Памет за Елена Василева

На 14 ноември, ако беше сред нас, Елена Василева, щеше да навърши 65 години, а на 29 ноември се навършва една година от както ни напусна.   

* * *

„Душа от песен, огън от емоции, плам от любов към песента и фолклора.”

Това определение е на Елка Станчева началник на РУО Търговище, а Галя Панайотова, директор на Второ СОУ „Проф.Никола Маринов”, на свой ред е записала: „Елена Василева … класа, стил, респект.”

Разлиствам книгата „Песенният мост на Елена” и ме завладява смесено чувство на радост и тъга. Радост, че в Търговище е живяла и творила такава личност като Елена Василева и тъга от ранната й кончина. Със своята всеотдайност и любов към човека и фолклора тя можеше да доразвие и надгради в още по-бляскава перспектива своите творения: фолклорния конкурс „С песните на Стоян Радев” и Националната фолклорна среща „Мост между поколенията” , тя, музикалният педагог, изследовател и фолклорист Елена Васлева, за която Главният художествен ръководител на ансамбъл „Мизия” Любчо Василев каза: „България, Търговище и българският фолклор загубиха един голям  специалист, който дълго време със своята дейност като преподавател, като изследовател, като фолклорист работеше всеотдайно. ” Елена Василева е носител на  две големи награди-сребърна и златна лира, присъдени й от Съюза на българските музикални и танцови дейци.

„Аз съм се старала да внуша на моите ученици, че трябва да оценяват и уважават таланта и на другите, да могат да се радват на успехите им и не просто съм  го казвала. Вярвала съм в това, че ако те не могат да споделят радостта и успеха на другите, няма да дочакат момента, в който да се порадват на своя.”

Тези думи Елена изрича във връзка с пряката си работа като създател и ръководител на ансамбъл „Търговищки славей”. За този състав Галина Кръстева – секретар на читалище „Напредък „ – Търговище, казва: „Донесоха много награди на читалището, много грамоти, много дипломи.” По- нататък Галина Кръстева разказва:

         „Конкурсът „С песните на Стоян Радев” и фолклорната среща „Мост между поколенията” бяха организирани съвместно с читалището. Целият читалищен екип участваше в организацията, в реализацията на тези фестивали. Запознахме се във връзка с тази работа. Това беше едно приятно познанство. Изненадващо приятна беше нашата съвместна работа. Елена е един много отворен, весел, позитивен човек и невероятно добър организатор. Това е нещото, което много ме впечатли, защото тя освен че организираше нещата откъм творческата им страна, успяваше да се справи с всички подробности и проблеми, свързани с финанси, настаняване на участниците, организиране на жури, изобщо всичко необходимо,  свързано с организацията на един фестивал. Тя успяваше да осигури присъствието на известни личности, имена в областта на песенния фолклор. Така създаде много добри условия за познанства и общуване между начинаещите млади музиканти и вече утвърдените певци и музиканти.  Спомням си вълнението на младите хора,    когато се срещаха с тях.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

Действително наименованието „Мост между поколенията” е най-определящо за същността на този фестивал. Винаги работеше много сърцато, с невероятно настроение. Аз не помня Елена умислена, Елена в недобро настроение. С широка усмивка на лицето, позитивно настроена, с нея се работеше много приятно и много леко. “    

Росица Милкова, преподавател във Второ СУ”Проф. Никола Маринов” – Търговище сподели: „ Най-прекрасните ми и щастливи години са свързани с Елена Василева. Това са хубави години на съвместна работа. Ние бяхме едно цяло.Тя остави трайна следа в моя живот и аз винаги ще я нося в сърцето си. Пазя топлата й усмивка, мекия, кадифен глас.  Тя ще живее чрез делата си и обичта, която раздаваше. Със съветите и насоките, които ни даваше, ми помагаше в моята работа. Елена Василева е моят първоучител. Споменът ми за нея ще е вечен. Ние трябва да пазим своите първоучители, за да вървим още по- достойно по  пътя на изкуството.”

Болка и тъга усетих в гласа на Любчо Василев в неговите думи, когато отговори на въпроса ми за връзката на Елена Василева с ансамбъл „Мизия”. 

„Един достоен  изследовател, преподавател изпълнител, диригент от висока категория, Елена Василева ни напусна и  българският фолклор осиротя с нейното напускане. Тя можеше още да даде в това си качество, но съдбата реши друго. 

Връзката й с ансамбъл „Мизия” е особено плодотворна. Аз съм работил на младини с нея. Тя беше диригент на хоровия състав, след това като изпълнител, след това първите записи на ансамбъл „Мизия” в Националната телевизия, Националното радио, тя като изпълнител. ..Това са спомени, които никога няма да избледнеят в моето  съзнание. Годините, в които сме си сътрудничили и сме работили заедно, създадоха златна диря в развитието на ансамбъл „Мизия” и в частност в моето развитие като специалист и в нейното…”

И тук не мога да не включа част от есето на Сашка Ченкова–преподавател по народно пеене в НУФИ гр. Котел, посветено на Елена Василева. Вземам го от прекрасната книга на Ирина Ризова  „Песенният мост на Елена”. Книга, която представлява обширна изследователска работа на целия творчески път на Елена Василева.

„Мостовете между поколенията не се строят случайно..Когато се строи мост, най-важната идея е да свързва човеците. В нашата българска история има много майстори – строители на мостове в пряк и преносен смисъл. Елена Василева е един от тях. А думите, изречени в изповед на най-прочутия от тях – Кольо Фичето, сякаш са казани за нея:”Добра работа сте свършили. А „сполай ви” сега няма да река. Ще ви го рекат децата един ден, че га тая работа е да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш.”

Есето на Сашка Ченкова, колега и приятел на Елена Василева е написано във връзка с всеотдайната организаторска дейност на Елена за Националната фолклорна среща „Мост между поколенията” – единствена по рода си в България.

Няколко месеца преди да почине Елена, по инициатива на нейни приятели, организирахме в читалището творчески портрет, посветен на цялостната й работа като преподавател, изследовател фолклорист и диригент. Тогава тя се лекуваше от коварната болест, която отне живота й. Беше упорита в лечението, и въпреки трудностите, показваше завидна жизненост и  доброта. Така за всички свои приятели, колеги и познати Елена остана сърдечният и благ човек. Затова ще завърша тази публикация с думите на ПИУС БЕСИР – ръководител на младежки ансмбъл „GLIUCCELLI”- Швейцария.

„Който някога е получил прегръдка за поздрав или раздяла от Елена, не може да я забрави лесно.”

И си мисля след всичко прочетено и написано за Елена, БЛАГОСЛОВЕНИ са хората, чиято блага усмивка и след години озарява спомените на техните приятели.                                                                                        Радка Иванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.