За това какво е мястото на семейството, на християнството и на християнското семейство в ситуацията на пандемия, в която се намираме, разговаряме със ставрофорен иконом Славчо Проданов и неговата съпруга Валентина.
-В семейството човек не само се запознава с нравствеността, но и се възпитава в добродетели, там човек заимства правилата на поведение, които не го напускат през целия му живот. Ако семейството започне да боледува нравствено, ако се разяжда от грехове и пороци, тогава е застрашен и общественият живот от това разложение и от гибел.Могъщата римска империя някога е паднала заради разложението на семейството.
-Българското семейство все още е патриархално.Това според Вас хубаво ли е или лошо?
-Бог е създал мъжа и жената. Още в началото Той казва:”Не е добро за човека да е сам.” И сътвори жена, за да могат двамата да се грижат един за друг, да раждат деца, да ги възпитават в нравствените Христови добродетели. Душата на възпитанието в семейството е майката. Щастливи са тези деца, които растат под крилото на разумна, добра, благочестива майка. Но като че ли напоследък майките нямат време за своите деца. А това е много важно, защото една добра майка струва повече от сто учители. Тя е като магнит в къщи за сърцата на децата си и като полярна звезда за тях.
-Абдикира ли църквата от своята роля, свързана с децата и подкрепата на българското семейство?
– Не сме абдикирали! Защо не въведат религия в училищата? Вероучение да се въведе на държавно ниво много пъти натиска светия синод, но няма и няма. На високо ниво са споделили защо не може и затуй ще берем горчивите плодове. Преди е имало морал. И тези три колоса на обществото – семейство, църква и училище са били на почит.После тази връзка се разрушава и всичко тръгва на погибел.
– Това ли ни чака? Погибел? Няма ли надежда?
– Винаги има надежда като се примирим с Бога и го прегърнем с неговите християнски ценности, това е спасението.
– Това не звучи ли доста архаично? Как ще го кажеш на един тийнейджър например? Той ще се изсмее и няма да те вземе насериозно.
– Вярно е, че ще ми се изсмее, защото в семейството никога не е говорено за това и за него е чуждо и смешно. Родителите и те имат същото възпитание. И все пак няколко от стотина семейства могат да приемат ценностите, да прегърнат Христа и това е спасението.
Отчето за вярата:Ако днес сте двама, утре ще сте двеста.
Валя за вярата: Моята вяра ме прави свободна
За нея казват: „Тя е спътничката по житейския му и духовен път. Работи като секретарка в архиерейството. Отгледала е дъщеря му, останала сираче на шест годинки. Сега тича след внука им Слав. Той расте край църквата и е на всички големи служби. Тримата са колоритна групичка, на която всички се радват. Валя се облича в стил гръндж, кара кънки, слуша и метал. Ревностно следва всички правила на църквата и възпитава в тях и Слав…”
-Да си нечий спътник не Ви ли се струва обидно?
-Защо? Ролята на жената е да подкрепя своя съпруг, дори с цената на много компромиси. Особено, ако той е амбициозен в някаква област. Не харесвам еманципацията. Тя ограбва жените.
-Какво ли биха казали за това от някоя феминистка организация?
-Искам правилно да бъда разбрана – аз не подкрепям експлоатацията и насилието над жените. Не съм против и ако жената иска да има кариера или свой бизнес Всеки има право на личен избор, но какво лошо има в това, ако тя предпочете да бъде съпруга и майка и да има своето време за маникюр или фитнес, да има време за да създаде уюта в един дом и да посвети вниманието си на възпитанието на децата? Колко от работещите еманципирани жени имат време за това? Всичко се прави набързо – набързо се приготвя вечерята, набързо се препитват децата, набързо живеем…
-Вярваща ли е българката?
-Българите като цяло сме повече суеверни, отколкото вярващи. Духът ни е отслабен. Духът заболее ли, заболява и обществото ни. Обичаме да сочим с пръст, а забравяме онази мъдрост за треската в очите на съседа и гредата в собствените ни очи. Да изкореним завистта и злобата. Трябва да сме заедно, да се държим.
– Какво е това, което е обнадеждаващото тогава?
– Обнадеждаващото е, че в църквата идват все повече млади хора, млади семейства. Наблюдавала съм отстрани как преминаващи покрай нея младежи се обръщат и се прекръстват.
-Често Ви виждаме заедно с малкия Слав, а на едно мероприятие на червения кръст скачахте заедно на въже?
-Децата трябва да се напътстват, но и трябва да играем с тях, да се забавляваме заедно. Те попиват нашите действия и постъпки, затова личния пример е много важен. Когато Слав беше много малък, аз не знам защо, му казвах вечер молитвата на църковнославянски. И още преди да може да говори добре, той я казваше цялата, без грешка. Семейството е всичко. Може да имаш всички материални богатства, но ако няма на кога да ги оставиш, какъв тогава е смисълът?
Маргарита Зидарова