Не се ли страхуваш, докторе?

Една откровена изповед на д-р Росен Марков, специалист по ушно-носно-гърлени болести в МБАЛ-Търговище 

-Страх ме е. И мене ме е страх. Страхувам се, че ако сега нещо не се промени в системата, то тя ще е безвъзвратно провалена. Страхувам се, че това е само началото. Страхувам се, че може аз да съм на мястото на болните срещу мен и няма да има кой да ми помогне. Страхувам се, че ако се разболея, няма да има кой да се грижи за детето ми…

 Но и ако застана на покрива на висока сграда, пак ще ме е страх. Да не падна. Само дето тогава ще съм си отишъл просто така. Докато сега има смисъл.

Не, не съм го направил заради призива на шефа на болницата или на министъра. Ти нали не мислиш, че като напишеш това и към отделенията ще се юрнат доброволци?

Не знам защо го направих. Моята специалност е строго специфична. Нямам специалност Вътрешни болести. Но реших, че ако специалист ми покаже какво трябва да правя, че се справя и аз.

 

Дали се чувствам защитен? Да, когато съм в отделението, екипиран с маски, два чифта очила и в защитните облекла. Но когато след това отида в кабинета си, няма как да извърша преглед на гърлото или на носа през маската, нали? А сигурно на ден преглеждам поне трима заразени.

 

Дали подценихме ситуацията в началото? Може би. И грипът предизвиква пневмонии. Но не съм оптимист за ситуацията. Само се моля да успеем да я овладеем. Трябват хора…

 

-Така е, д-р Марков. И сега, и винаги са ни трябвали ХОРА.

 

И да, за палеца, насочен надолу и за добронамерените обаждания на приятели, опитали се да разберат каква е тази лудост знам.

Но също така знам и как се свива сърцето ми от страх, че мога да съм в онова болнично легло, без близките си, без въздух и без надежда.

А ето, че се появявате Вие – един луд, който ми връща надеждата.

И не, не ми се сърдете, че отказвам да изпълня молбата Ви да не говоря за това. Защото ми се иска да извикам онази култова фраза на дядо Вазов от „Под игото”:

„Лудите, лудите – те да са живи!”

П.П. Тъкмо си мислех, че това ще е краят на моите размисли, когато телефонът ми звънна и д-р Марков отново ме помоли да не пиша за него, защото той просто отивал в отделението и вършел това, което се иска от него. Хората, които изнасят на гърба си ситуацията и вземат тежки решения са д-р Георгиева – завеждаш инфекциозното и д-р Караджов – завеждащ Второ вътрешно отделение в Търговищката болница. За тях обществеността трябва да знае. Те са героите. И медицинските сестри. Как се взема кръв от вена, оборудван със скафандър, със замъглен под очилата поглед?… На тях да благодарим и за тях да се молим да бъдат здрави. За тези ХОРА.

Разговаря Маргарита Зидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.