Фейлетон от Йордан Минчев

Димитровден е. Според народния календар от там нататък почва зимата. На Пешо вече му е все тая кога започва и кога свършва зимата, защото в последните години, според неговите наблюдения, зимата идва веднага след лятото, а лятото идва веднага след зимата. Пешо е човек реалист и вярва на очите си, а не на предания и народни календари. Пък то и на народ като нашия на какво да му вярваш, че и на календарите. Пешо не е проф. Христов, за да може да дава цялостна оценка на българския народ. Той съди по неговите избраници, сред които е и професора. Навремето на Димитровден завършвал периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи и ставало разплащането с тях. Ако приемем за вярно, а и политиците ни така твърдят, че те са слуги на народа, то би трябвало да им платим и да ги разпуснем, защото освен Димитровден, този ден е известен и като Разпус. Да, ама те се дърпат и не искат да ги разпускаме, напират да ни слугуват и толкова. Даже и   полагащите им се освен определената сума, дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци не искат. Те цървули на село си имали достатъчно, искали да слугуват на народа и толкова.

 Според обичаите, пак на Димитровден, започва и спазаряването на работници за следващата година. Ама те и на това не са съгласни- Димитровден щял да бъде през март. Март-март! Пешо пет месеца може да изтрае. Той трая жена си 30 години, че едни пет месеца ли ще му се опрат. Само че Пешо не може да си обясни едно нещо. Тия, дето се дърпат, наистина ли са слуги на народа. Или покрай стотиците конвенции, които се подписаха в последно време, са прокарали и някоя за слугинството, писана от тях самите. 

Защото, ако бяха слуги, то Пешо щеше да им определя надника, а не те неговия. А пък ако приемем че Пешо им е чорбаджията, колко прост трябва да бъдеш, за да докараш нещата до там, че слугите да са с по-голям надник от чорбаджията си. Пешо няма спомен някой да го е питал, а би трябвало. Ама то и още много други неща би трябвало, но слугите явно не си гледат работата, за която сами си плащат от парите на Пешо. 

Според Пешо Мастиката, те тия слуги не били на народа, а само на една част от народа. На тая част от народа, в, която Пешо не фигурира като човек, а като електорална единица. За такива като него остава правото да врънкат недоволно и да проверяват станало ли е виното. И да празнуват „Мишкин ден“, който е на следващия ден. Всеки с празниците си.

 С тия мрачни мисли Пешо се запъти към Данковото кафене, където да му разяснят що е това да си слуга на народа, има ли то връзка с Димитровден, и Мишкин ден ли е празникът на Пешо и на по-голямата част от българския народ….И да провери новото вино на Митьо Гелмето, който все се хвали, че тая година е направил супер вино, само от каберне.