Вземаме повод от това, че 5-ти октомври е обявен за международен ден на учителя, за да поговорим с Милка Николова – директор на ЦДГ „Пчелица”, съпруга на учителя и директор на ПТГ ‘Цар Симеон Велики” в гр. Търговище и поетеса, издала съвсем наскоро своята първа стихосбирка.

– Празнувате ли на тази дата?

-Този празник е от скоро и той не е толкова популярен. За мен празник на българския учител е 24-ти май.. 

-Защо станахте учител?

-В моето семейство няма учители, но завърших УПК за помощник-възпитател и след това, някак логично беше да реша да стана детска учителка. Винаги ме е привличало това да работя с малките деца. За мен тяхната обич е най-чистата, най-искрената, най-истинската. Децата не лъжат. Като видиш искриците в детските очи и всеки проблем в работата изчезва.

 -А какво ли би казал г-н Николов, който се занимава пък с най-големите ученици, ако беше тук? Или не обсъждате професионалните проблеми у дома?

-Говорим, няма как да не говорим за работа. В последните години се случва така, че децата, които са били възпитаници на детската градина, след това отиват при него. Даже се шегуваме, че аз си ги отглеждам и му ги предавам той да завърши започнатото. Дори тази година изпратихме един випуск с деца, които бяха трета група, когато аз започнах като учител. Една страхотна сплотена група с таланти всякакви, една част отиде в механотехникума и сега са студенти. Тези деца са ни една невероятна радост. И когато, вече големи, те срещнат и с тази типична детска обич ти кажат:”Госпожо!”, това е наистина страхотно преживяване.

-А как се съчетава любовта в детските очи с бумащината на административната работа?

-Бумащината си съществува в ежедневието и за съжаление тя не намалява, а става все повече. Но такива са предизвикателствата на съвременното общество и ние трябва да се приспособяваме към него. 

-В тази връзка – мисля, че съвсем скоро взехте шофьорска книжка?

-Да, преди две години. Човек не бива да спира да се учи с възрастта и осъзнато да взема своите решения. 

 -Обичате да пътешествате семейно. Чия е идеята за тези пътешествия?

-Да, много обичаме да пътешестваме, а идеите се раждат спонтанно и от двамата. И двамата сме любители на природата и на красивите места. Има толкова места, които не сме открили все още за себе си.

– Стигнахме и до писането. Съвсем нова книга, топла –топла „Когато думите се случват”. Защо не направихте представянето ѝ първо в Търговище?

-Вече трети ден ме държи адреналинът около представянето. А инициативата за самото издаване дойде като предложение от читалището на с. Пресиян. Нямаше как да не го направя първо там. 

-Но ще има и в Търговище, нали?

-Да, планирам  го да е в седмицата около първи ноември, но все още не съм решила къде и кога това ще се случи.

-Като говорим за празник, няма как да пропуснем и трапезата, нали? Във Фейсбук профила Ви можем да видим разни кулинарни вълшебства. На всички тях ли Вие  сте авторът?

-Всичко това, което е качено, е минало през моите ръце. Така се разтоварвам от емоциите през деня. А и съм зодия Телец и като всеки телец съм си чревоугодник. Обичам да експериментирам с несъвместимите на пръв поглед вкусове, доставя ми огромно удоволствие.

-Ако трябва да завършим разговорът с едно изречение, кое ще е то?

-Най-големият празник за един учител е, когато вече порасналите му ученици си спомнят за него.

Маргарита Зидарова