Ако повярваш в болестта, ти започваш да боледуваш от мисълта, а не от самата болест

Д-р Иван Тянев, специалист по психиатрия и ръководител направление „Медицински дейности” на МБАЛ Търговище АД, за усложнената ситуация  с ковид 19

Училището:

Трябваше още преди 15-ти септември на учителите да се направят тестове. Маски, изолатори, коридори със стрелки – това са чисто административни мерки, които не вършат никаква работа. Учителят трябва да вижда очите на детето, да има емоционална връзка с него. И тук бих искал да попитам: Кои деца са по-жизнени и по-щастливи – шведските изолирани от патогени, но развили различни страхове и алергии или децата от Кения – ровещи се в калта и страдащи от глисти и чревни разстройства?

Болницата:

Всички болни от областта се карат в нашата болница, а има разпореждане на министерството в областните болници да са само най-тежките случаи.. Милион и половина от маските, които дава министерството – дефектни. Уж гарантираме безопасност на хората, а се оказва, че маските, които не сме си купили, а сме ги получили като подарък, не вършат никаква работа. Пишем някакви молби до РЗИ, те казват сега няма доставка, като пристигнат, ще ви дадем. Да, но на нас ни трябват сега и ако доставката не дойде, не може да си оставим хората без защитни облекла, затова 70-80% от защитните средства си ги купуваме ние. И всички доставчици искат да им платиш веднага, а парите от министерството закъсняват. Защо не се направи като в Турция например? Да се изнесат болните в полеви болници. Защо всичките болници да се занимават с ковид. Нека се диагностицира при нас, но после да се лекува в тях?

Обществото:

Гражданите не знаят как се носят маски. Хирургичните маски са за 30 мин., после стават проводник на микроби и трябва да се изхвърлят. Всички парцали, които слагаме на устите си са само фиктивни. Като не дишаме добре, белите ни дробове ще задържат повече остатъчно количество въздух, който не циркулира добре, а като не вентилираме дробовете си, не се насища кръвта с кислород, което е база за вторична инфекция. И какво се получава? Доближаваме се до едни инфекции, от които бягаме. На чист въздух защо ти е маска? Да не говорим за появилите се алергии.

 Парадоксът:

Защо трябваше всички, незаминали си по Европа, да се струпат на тоя есенен панаир или фиеста в нашия град? Защо не отидоха от РЗИ да го проверят – спазва ли се дистанция, маски имат ли, нямат ли?

Заключението:

Ако повярваш в болестта, ти започваш да боледуваш от мисълта, а не от самата болест. Имунната система трябва да се сблъска с вируса, да се справиш с него и да продължиш нататък.

Маргарита Зидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.