Продължаваме да публикуваме материали за млади хора, студенти в Китай. Този път разказваме за Мюге Турхан Хаджиибрямолу, студентка по архитектура в Шанхай, Китай.
-Какво те накара да продължиш образованието си точно в Китай?
-Поначало бях много заинтересована от източната култура и особено интересна ми беше Япония. Нямах възможност да уча там. После реших да остана да уча в Европа. Посеутих обаче една среща, на която ще се обсъждаше образованието в Китай, реших да се пробвам. На 1-ви август 2018 г. ми се обадиха да ми кажат, че съм приета и бях много щастлива. Първата година е нулева. Тогава се изучава само езикът. После – още пет години за бакалавърска степен. А за магистър – още две години. Обучението по китайски е много интензивно. За университет се изисква четвърто или пето от шест нива.
-А кое е специфичното за обучението по архитектура?
-Специфичното не само за архитектурата, а за обучението изобщо е, че много се набляга на това да се учи сам. Информацията не се дава наготово, а трябва да се търси. За да научиш всичко от лекциите, трябва сам да търсиш и да четеш. Най-хубавото е, че може да се срещнеш с хора от различни държави – например Индонезия или някои малки островчета около Куба. Има хора от цял свят и това много ми харесва. Моят университет се води като вторият най-добър в Китай и тук се съревноваваме с китайците, които са едни от най-добрите там. Доста трудно е да се съревноваваме с тях, но даваме най-доброто от себе си.
-Какво е това, което най-силно те впечатли?
-Все още не съм успяла да посетя Китайската стена или забранения град, но това, което ме впечатли в Шанхай е огромните мащаби и това, че сградите са огромни. Питали са ме дали в Китай е такава навалица, каквато показват във филмите, но аз мисля, че това е силно преувеличено. Има много хора по време на Китайската нова година, но стереотипът, че в Китай е много населено, не е точен. Интересното е, че в тях, сутрин рано, има много хора, които отиват там, за да се разтягат или да практикуват различни бойни изкуства. А надвечер възрастните жени обичат да се събират и да танцуват. Много силно впечатление ми направи това, че възрастните хора не се затварят сами, а излизат навън и търсят контакти с други хора и това много ми хареса.
-Какво се случи по време на пандемията там?
-По време на пандемията бяхме във ваканция и аз бях в България, но знам, че китайците приемат всичко много спокойно и не искат да се създава излишна паника.
-Кое е това нещо, което толкова силно те е впечатлило, че ще остане задълго в съзнанието ти?
-Толкова много неща са, че не знам от къде да започна. Едно от нещата са местните диалекти. Те са толкова различни и понякога е толкова объркващо, че не можем да разберем какво казват местните. Друго, което ми направи впечатление е, че китайците са много трудолюбиви. Навсякъде в местата за хранене се ползват клечки. Такива малки неща ми правят впечатление.
-Свикна ли с китайската кухня?
– Когато съм там, много ми липсва нашата кухня. Най-много ми липсваше шоколада, защото тамошният шоколад е много по-различен. Но иначе ми липсва цялата българска кухня.
-А какво те впечатли в отношенията между китайците?
-Бих казала, ч е те са много срамежливи. Не си падат много по излизанията навън. По нощни клубове или нещо такова. Предпочитат да отидат на караоке или да пътуват извън града. За тях семейството е много важно. Родителите правят всичко възможно децата им да ходят на допълнителни уроци, за да могат да се реализират по-нататък в по-добри училища и университети, а и за по-добра работа. Децата имат усещането за дълг към своите родители за това, което те са направили за тях, за лишенията, които са претърпели и се отплащат като си намерят хубава работа и да дадат по-добър живот на родителите си. Но фактът, че детето е успяло, е достатъчно за неговите родители.
-А твоите родители? Сподели, че си ходила на балет и на рисуване в школа „Артея” , а след това са те подкрепили да учиш в Китай?
-Да, те ме подкрепят през цялото време и много се зарадваха, че ще уча там, но бяха и много тъжни едновременно с това, че ще съм далеч от тях.
-Ако обучението тази година се наложи да е онлайн, ще ти липсва ли Китай?
-Ами ние вече започнахме учебната година онлайн. И определено ми липсва това присъствие в клас, приятелите ми, които са там.
-Тоест тази година ще бъде онлайн?
-Да, за тези студенти, които са извън Китай. Но за тези, които са там, ще е присъствена. Така ще е специално в моя университет.
-Какво е това, което искаш да кажеш, а аз не съм те попитала?
-Да се учи в Китай, наистина е много трудно. Имам приятел, който учи в Шотландия и той буквално ми каза, че да учиш в Китай не е за хора със слаби сърца. Много хора се отказаха по различни причини. Не е лесно, но е много интересно.
– А всичко това накара ли те да осъзнаеш какво притежаваме тук, в България?
-Да, определено. Много неща оцених повече след като се върнах. Дори нещо толкова обикновено като кухнята или като времето, защото там през лятото е горещо и задушно и много студено и ветровито през зимата.
Маргарита Зидарова