ОТ ВЕЛИК ХУДОЖНИК И УНИКАЛЕН ТВОРЕЦ – ДО „ОПАКОВАЧ” И „РОДООТСТЪПНИК”
Наскоро си отиде от този свят, един човек, роден в България който цял свят познава- Христо Явашев- Кристо. Само преди няколко години имах възможност да посетя изложбата в Градска художествена галерия- София, с мащабни снимки от негови проекти и инсталации, скици, работни проекти , макети, документални филмчета от негови работи. Сега прочетох, че подобни материали има и в „Квадрат 500”, също в София. Останах впечатлена и горда , че светът се прекланя пред един човек, роден в България.
Че е роден в Габрово- всички знаем. Беше ми интересно да науча сега, че дядо му – Анани Явашов, е бил член на БАН, археолог и ботаник, който е проучвал крепостта „Абритус” край Разград. По този повод , той е почетен гражданин на Разград и има издигнат паметник там в негова чест.
Полемиката сега в социалните мрежи е голяма- от велик художник и уникален творец – до „опаковач” и „родоотстъпник”.
Това на какъв език да говори си е негово право, а сигурно таи и много болка и обида от отношението на нашата страна към нелеката съдба на неговото интелегентно и богато семейство, която го кара да търси късмета си по свободния свят.
Факт е, че успява и неговите уникални и грандиозни артистични идеи и проекти се оценяват по достойнство по всички краища на света. Възпитаник на Художествената академия в София- талантът на Кристо намира собствено поле за изява, а тандемът с асралният му близнак- французойката Жан Клод, съвместният им неимоверен труд, упорство и постоянство ги прави успешни.
„Изкуство за изкуството”- така Кристо нарича своята дейност. Очарован от тъканите- от диплите на плата, които поривът на вятъра вълнува „ това е , което го пленява и кара денонощно – цял един живот да твори над скиците, макетите, инженерните проучвания, борба за разрешение на властите.”
Останах особено впечатлена и горда, че последния му мащабен проект беше близо до България- в Северна Италия, където мнозина българи можаха да се разходят по „ плаващи оранжеви кейове” върху езерото „Изео”.
„Никой Кристо не е пророк в собствената си държава”- това пък е тъжно заглавие на статия по повод хулите които Кристо получава в България.
Трябва да свикваме, че още много българи-родени в България, на разпилени по света, ще получават световно признание, като граждани на света, и това е повод за гордост.
Друга сложна тема за разговор и размишления е- защо държавата ни не е успяла да им създаде условия да развият своя талант тук, където са родени.
НИНА АНДРЕЕВА