Предизвикателството е в нещо малко да видиш голямото

Галина Маринова – момичето, което ме изуми, задавайки ми въпроса: „Може ли да използвам Вашата книга за да направя трейлър за един мой изпит?”

Разбира се, че бях поласкана. Всеки на мое място щеше да е. Но ми беше толкова странно, че реших да разбера защо. Особено след като разбрах, че е получила шестица за него и след като ми го изпрати да го изгледам. За Галя беше много важно да разбере какво мисля. Аз също имах своите въпроси. И така, неусетно мина около час, в който сякаш нямахме търпение да обменим мисли: аз – през моя опит и тя – през своята вдъхновяваща младост.

-Защо взе решение да използваш точно моята книга? Изпит е това, не е просто да си направиш някакво клипче…

-Случи се съвсем естествено. Имах два варианта , по които исках да работя: „Капчици душа” и „Ана Каренина”, която също напоследък ми е влязла под кожата. Ако бях използвала книгата на Лев Толстой, дори да бях се справила зле, всеки щеше да познае за какво става въпрос. Не знаех дали ще се справя, но везните се наклониха към риска – да опитам с нещо непознато за повечето хора. Привлече ме заглавието – чисто, невинно, истинско, чарът да четеш нечия история, която наистина се е случила, корицата е съвършена. Много хора избират по корицата не само книгите. Ако трябва с една дума да я опиша, това ще е думата „истинско”. Всичко там е толкова откровено и истинско, че няма нужда от допълнителни обяснения. Направих го за един ден, макар и идея да нямах какво е Бук трейлър и как изобщо ще се случат нещата.

-Как мина самият изпит? Вероятно е било вълнуващо да изгледате толкова трейлъри на книги?

-Всъщност, заради извънредната ситуация, изпитът се проведе онлайн. Говорехме си как ще го направим с колегите, с много преподаватели, но нещата не се получиха така. Успяхме да си изгледаме нещата, тъй като времетраенето е не повече от три минути. Почти всичките ми колеги бяха използвали някои готови неща, известни актьори. Аз бях единствената ентусиастка – всичко си правих сама. А имейлът на преподавателката ми Десислава Иванова, с която не се познаваме и дори не сме се виждали на живо, беше много мил и тя искаше да разбере повече за самата история около трейлъра и книгата. Близките и колегите ми също много го харесаха.

-Как се случи самият клип?

-Всичко в него си беше в главата ми като идея. Но аз не действам, докато нямам изблик, само защото трябва. И така, една вечер докато приготвях вечеря всичко се завъртя и го направих за един ден

-Много ме впечатли кадърът с чадъра и капките, които се събират ведно.

-Отдавна имах идеята за такава снимка, но все не се случваше.  А в този ден, в оставащите около два часа, в които можех да снимам, заваля дъжд и всичко се подреди. Да си призная кадърът е в една локва. Но това е предизвикателството – в нещо малко да видиш нещо голямо. Истината е в малките неща.

-А каква е истината на един млад човек днес?

-Вероятно всеки си има своя истина. Моята са предизвикателствата. Може би на това ме научи спортът. Като бивша гимнастичка обичам предизвикателствата.

-Защо българска филология, а не нещо свързано със спорта?

-Да си призная, виждах се като треньор или учител по физическо възпитание и в началото малко съжалявах, че съм я записала – та кой спортист го влече точно това?! Отидох за физическо възпитание, но след като размислих и реших, че доста време съм отделила на спорта и е време да опитам нещо ново, а и защото не обичам да съм център и да говоря пред много хора, прецених, че това ще ми е от полза. Най-притеснително ми беше, когато трябваше да ме изпитват по практика. Бях сигурна, че ще вляза в клас, ще кажа: „Добър ден!”, никой няма да ме вземе на сериозно, ще се разплача и ще си тръгна.  А съществуваше и вариантът изобщо да не отида. Но, когато видях вперените в мен, блещукащи детски очички, казах си: „Ти трябва да го направиш!’ Само това помня и края, когато щом удари звънецът, се чу : „Неееее!” , това беше моята победа. И вече нямам нищо против да работя в училище. После записах магистратура физическо възпитание и фотография, реклама и връзки с обществеността, пак да ми е по-различно, а не предучилищна или начална педагогика. Всъщност първо се виждах като военна или полицай, но матурата ми беше философия, а приемаха с география или история. Реших да се подготвя за следващата година, но после пък си помислих, че не се знае какво ще ми хрумне и така си остана филологията.

-Не мога да не попитам защо си в Търговище, а не примерно в София или в чужбина?

-Защо? Заради един МОЛ разлика ли? Заради трафика и напрежението ли? Цял живот съм била по гари, по хотели и общежития. И на онези, които мислят, че тук няма какво да се прави ще кажа, че всичко зависи от хората. А за да се случи това, на града му трябват млади и инициативни хора. А и всеки си тежи на мястото. Тук се виждам и в бъдеще

Маргарита Зидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.