СТРАХЪТ, А НЕ ОМРАЗАТА Е ОБРАТНОТО НА ЛЮБОВТА…ОБИЧАЙ!

Разговаряме с д-р Иван Тянев,  специалист по психиатрия и ръководител направление „Медицински дейности“ на МБАЛ Търговище АД за последиците от извънредното положение с COVID-19

-Д-р Тянев, това че през цялото време на истерията около вируса, лекарите и медицинските работници са във фокуса на обществото повлия ли по някакъв начин на търговищката болница? Има ли някакви позитиви от цялата ситуация или обратното?

-НЗОК сключи споразумение с лекарския съюз да изплаща 85% от усреднените заработки за първото тримесечие. Тази мярка беше добра и тя ни позволява да оцелеем. Оказа се, обаче, че маските с високо ниво на възпиране на вируса не стигат, РЗИ има още 60 бр., които да ни даде, а ние трябва да си купим около 300 бр. сами. Въпросът за липсата на качествени защитни средства продължава да бъде предъвкван.Областният управител се обажда до РЗИ да ни дадат тези 60 маски. Но на нас ни трябват минимум 10 на ден за екипа, който обслужва един болен. Ще ни трябват още маски с високо ниво на защита. Те са само един тип, всички останали са като маскировка. И защото не можем да чакаме, в един момент сме принудени да си ги купуваме. До тук успяваме да се справим. Но мантрата: „Държавата е осигурила всичко необходимо” не съществува в действителност.

-Тоест държавата хем иска да има болни, хем не осигурява защита на медицинския персонал?

-Нещо такова се получава. Имам чувството, че хората, които ни управляват имат много енергия, която върви в неправилна посока. След като си задал параметрите на компетентните хора, използвай ги тези параметри. Цялата история ми изглежда като един магически театър – отиваш на театър, всички са наредени, излиза мага, показва ти белия гълъб ковид 19, размахва го пред очите ти и всички гледат в тази ръка. Не гледат другата.

 -А какво става в другата ръка?

-Точно в това е въпросът. Стават глобални неща. Глобалната работилница Китай започва да бъде преразглеждана да не бъде вече глобална работилница. Икономически е основният проблем. Издават сводка – 46 починали от вируса и 20 000 – от други болести. За един човек ние правим дезинфекции и прочие неща. Още в началото на епидемията предложих за областите Шумен, Разград и Търговище болните да се карат в болницата в Преслав – почти еднакво отдалечена е от трите области. Да се подсигури с персонал от тях и да се изнесат там всички случаи. Заради един човек не може да затвориш цялата болница. Очаквах епидемия, но тя не се случи, слава Богу. Не че мерките са уникални, но нещо ни пази. Дали е БЦЖ, дали генотипът на българина, дали липсата на какъвто и да е интерес към тази територия, но нещо ни пази.

-Нормализира ли се след приключването на карантината положението в търговищката болница?

-Напротив. Има голямо напрежение в хората, защото им се казва, че за да влязат сега в болницата трябва да им се направи тест. Всъщност ние нямаме законова мярка, с която да ги накараме задължително да се тестуват. Отделно, че бързият тест не е особено надежден. На пациента, който почина днес, първият му тест беше отрицателен. Тези бързи тестове са пари хвърлени на вятъра, но всеки, който влезе ние го караме да се тестува, защото, ако някой се окаже болен, другите в стаята могат да ни съдят, че не сме го тестували.Държавата няма ясна позиция. Всеки се оправя сам. Ако стъпиш накриво, си виновен.

 -И как точно се установява, че пациентът е починал от този вирус без аутопсия?

-Има европейска директива да не се правят аутопсии. Единствената европейска държава, която прави аутопсии поголовно, е Швейцария и установява, че усложненията на тази инфекция са инфаркт и инсулт. Всъщност вирусът не атакува белия дроб, а кръвния поток и когато не може да насищаш еритроцитите си с кислород, органи, които особено при възрастните хора вече са изхабени – бял дроб, сърце, мозък не се снабдяват с кръв и не се хранят, заболяват. Информацията при нас е изместена, казват, че инфаркт и инсулт са придружаващи заболявания.

 -Човек все някога и от нещо ще си отиде от този свят, нали? Как обаче повлия на психиката на хората цялата тази ситуация?

-Имам клиенти, които полудяха в Европа. А зад океана, на моя позната, в началото на епидемията остра психоза получи едната ѝ дъщеря, а преди две седмици и другата. Остра психоза – едната тръгна да души детето си. Нещата можем да ги разгледаме в индивидуален и в групов план, защото натискът беше огромен на медиите този път. За такъв натиск аз съм чел само в книгите. В Европа тези психични заболявания са се увеличили около 50 %. Ако острата стресова реакция продължи повече от 40 дни, минаваме в генерализирано тревожно разстройство в по-висок спектър и стигаме до посттравматично стресово разстройство, което е характерно не за отделни личности, а вече за групи – нарушения в съня, лесна раздразнителност, пристъпи на главоболие, кръвното налягане започва да играе, невъзможност да се зарадваш на живота истински. Когато влезеш в руслото на страха от смъртта, то те парализира от една страна, но от друга – ти знаеш, че можеш да получиш помощ. Да, ама не – сега това място ти е отказано, само по телефона с личния лекар и само ако имаш тежки симптоми, тогава те препраща към бърза помощ, т. е. вътрешният конфликт вече предизвиква невротичен конфликт.

 -Много хора тотално са объркани от всичката информация – от убедените, че всичко е както ни го представят до всякакви конспиративни теории. Как да се ориентираме кое е вярното?

-Това, което препоръчвам е не повече от веднъж на ден информиране за ситуацията и то само от един източник, на когото вярваме. Разводняването на информацията претоварва платката и започва объркването кое е вярно и кое не е. И ние сме социални животни, трябва да общуваме помежду си.  И всъщност този тип изолация води до антисоциално поведение, и хората не се държат рационално, а парадоксално. Няма човек с психика и мозък, който да издържи на четириседмична изолация без да излиза навън и без да се среща с хора. А колко хора се самоизолираха и живяха сами?

 -Да, но аз познавам много хора, които спазваха всичко и живяха сами, а вече и на тях започва да им писва и да се съмняват в случващото се. Има ли друг път освен дивото полудяване? Път, който да ни накара се осъзнаем и да станем по-добри хора?

-Мисля, че някой дава добри съвети за разхлабване на мерките. Макар, че всеки можеше свободно да се разходи. Някой спирал ли те е да излезеш и да отидеш до някъде? Но трябва да се преосмислят ценностите. Хората, които живеят на село по-лесно понасят тези неща.

 -Защо?

-Защото имат повече простор. В момента има пик на търсене на къщи извън големите градове. И какво лошо има хората, които останат без работа, вместо да разчитат на някакви кухи мерки, държавата да има по-особено отношение към тези, които се връщат в обратната на индустриализацията посока? Вместо по навик да си седят в градовете, хората да се върнат и да произвеждат качествена храна, с която да излязат на пазара? Нека им помогне да си закупят земи, които пустеят. Китните селца пустеят като след война.

И не ви ли прилича сегашната ситуация на онази приказка за царя, който заповядал да се избият възрастните хора, а после, когато мор и глад нападнали царството, решението дошло от възрастна старица, която децата ѝ скрили.? Наистина трябва да преосмислим ценностите си.! Много да преосмисляме и много да мислим.

Разделяй и владей…

Обединението прави силата…

Всеки човек страда и изпитва болка, също като нас…

Страхът, а не омразата, е обратното на любовта…

Обичай…

Маргарита Зидарова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.