В навечерието на 24 май!

Царина Куюмджиева-жената, посетила най-големия храм на любовта в Индия- Тадж Махал, плажовете на Доменикана, градините на Сингапур, най-високата сграда в Дубай, пустинята Сахара.

–Г–жо Куюмджиева, как Ви се отразява обстановката в момента? Тъй като животът на всички ни се преобърна коренно с тази пандемия, не мога да не Ви попитам как се справяте Вие в личен и професионален план?

-Дистанционното електронно обучение е едно голямо предизвикателство – както за нас, така и за децата, така и за родителите. В началото ни беше интересно. Впоследствие всички тези много дни, които се събраха, поумориха всички ни. Липсват ми децата. Липсва ми контактът с тях. Липсват ми техните усмивки, шумът в училището и класната стая. Успяваме. Нашите ученици са умни, дисциплинирани и добри деца, отговорни са, но са повече натоварени и фактът, че не могат да излизат, още повече ги уморява. Децата споделят, че им липсва и контактът между тях

–Мислите ли, че цялото това натоварване, на което са подложени децата в момента е необходимо? Нито учебниците, нито различните програми или платформи могат да свършат работата на учителя, който си има способи и методи, които се усвояват чрез педагогическото обучение, а родителите нямат такова и им е трудно, когато се наложи да обяснят нещо, което е затруднило децата им?

-С това дистанционно обучение учителите влязохме във всеки един дом и всеки един дом влезе при нас. Ние не се притесняваме от това, защото винаги сме търсили контакта с родителите, защото за едно обучение връзката учител-ученик-родител винаги трябва да я има. И сега я има. Затруднени са родителите и те не могат непрекъснато да учат с децата си. Аз лично гледам да давам на моите деца творчески, занимателни задачи, работа над проекти. И даже някои от родителите ми казват, че търсейки информация за тях и те са научили по нещо интересно. Не е необходимо такова огромно натоварване, защото децата наистина не успяват. Те стоят от 8 до 10 часа на лаптоп, компютър или телефон, нещо, което до преди тази пандемия ние всячески се стараехме да предотвратим.

–А  дали когато тази карантина приключи, родителите ще гледат с по–голямо уважение и респект към професията на учителя?

-Аз мога да говоря за нашите родители и почти няма такива, които да не оценяват нашата работа и това, което ние правим за децата. Винаги сме получавали подкрепа и разбиране от тях и успехите, които имаме като училище се дължат не само на нас, но и на нашите родители.

–Вие преподавате един от най–интересните предмети – география. Интересна ли е географията и на сегашните деца, които са преситени от информация?

-Да. Географията е интересна на децата. Всичко, което аз правя по моя предмет, го правя с много обич и правя това, което е правилно, а не нещо, което е лесно.

– Разбрах, че много пътувате. Помагат ли Ви пътуванията във Вашата работа?

-Аз пътувам всеки ден – ако аз днес с пети клас съм в Африка, с шести съм в Азия, със седми – някъде из България…

–А физически?

-Пътуването за мен е живот, пътуването ме успокоява. То ме зарежда и обогатява. Позволявам си го поне веднъж в годината. И аз съм един щастлив човек, който е успял да види Египетските пирамиди, който се е изкачил по Великата китайска стена, посетила съм най-големия храм на любовта в Индия – Тадж Махал, пирамидите на маите в Мексико, природата на Танзания, храмовете на Бали, уникалния растителен и животински свят в Тайланд, плажовете на Доминикана, животът в Куба, пазарът на Маракеш, градините на Сингапур, най-високата сграда в света в Дубай, културните и историческите забележителности на почти всички страни в Европа. Посещавам училища, там, където има възможност. Едно е да го прочетеш, а друго е да го усетиш на живо. Навсякъде ми харесва, но съветвам своите ученици първо да опознаят нашата родина. Водя много моите деца на екскурзии в България. Децата трябва да знаят нашите забележителности и да се гордеят с България.

–А кое е мястото, което остави най–дълбока диря в сърцето Ви?

-Може би Индия. Но тя не е за всеки, не всеки може да я разбере, а само за истинския пътешественик. Плакала съм, когато за пръв път посетих пустинята Сахара. Години наред разказвах на децата за нея и когато я посетих, сърцето ми плачеше от радост и емоция, че я виждам с очите си. Красиво е навсякъде, но тук си е най-хубаво.

–Никога ли не сте искала да живеете другаде?

-Не, никога не съм искала. Никога не са искали да живеят другаде и моите деца. Хляб има и тук, стига да искаш да работиш. Аз не съм от тук. Аз съм плевенчанка, но по-голямата част от живота ми мина в Търговище. Познава ме почти целия град. Работила съм и продължавам да работя, за да си създам името, което имам. Обичам много децата. Ако имам някакви успехи и награди, това се дължи на тях.

–Нищо не казахме за наградите Ви…

-Не, по-добре да не казваме нищо за тях. Аз никога не съм работила за награда. Никога! И те са на децата. Много ми липсват. Мога да си призная, че до сега, аз никога не съм използвала думата:”Обичам ви!” А сега всеки ден по шест часа започвам и завършвам:Обичам ви, целувам ви, прегръщам ви, пазете се!”

–А защо не сте го правили преди?

-Не че не съм, но сега много ми липсват. Все пак когато е налице контактът между нас, те го чувстват. Най-трудното е да накараш учениците да ти вярват. Когато ти повярват, те започват да те уважават и да те обичат. Аз страшно много си обичам професията и децата наистина много ми липсват, трудно ми е така, тъжно ми е, не мога без тях.

 – Няма по–хубаво от това, което казахте. Любов към децата, страхотна материална база, а колегите? Какво бихте им казали в навечерието на най–светлия за учителя празник – 24-ти май?

-Искам да честитя на всички най-обичания и най-чакания от всички нас празник, защото е празник на надеждата и на българското училище. И на всички колеги искам да подаря от сърце, най-човешките думи: Ти учителю, държиш ръката на поколения българи, ти отваряш светлината на кирилицата, ти градиш духовни ценности, знание и самосъзнание, ти си най-истинския по професия, няма друг, равен с теб, учителю, по призвание и по мисия. Искам да ти пожелая, учителю, повече грижа на обществото за теб, повече отговорност към твоя дар Божий и труд, повече истински ценности за учителя, защото той ги заслужава. Искам да ти кажа, учителю: Поклон! Благодаря, че те има! Да пребъдеш!

И на вас, скъпи ученици, честит празник! И нека душите ви бъдат разтворена книга, в която да е посято чрез Божия дъжда на буквите, семето на доброто, на вярата и любовта!

Нека всички ученици и учители не оставим в нашата родна България да пресъхнат изворите на знанието и науката, за да пребъде духовността българска!

Димитър Алексиев – директор на Първо основно училище „Христо Ботев” гр. Търговище:

С г-жа Куюмджиева работим от 90-та година и мога да кажа, че е изключително балансиран човек и учител. Тя намира контакт с трите стълба на образованието – ученици, учители и родители. В отношението с колегите е изключително коректна. С учениците – също. Когато ни напуснат, те винаги идват да споделят с нея своите успехи. С родителите също има изградени много сериозни контакти. От друга страна е изключително взискателен учител. Взискателността в модерното образование все повече намира своето място, защото информационните потоци все по-трудно дават възможност не само на ученика, но и на човечеството като цяло, да се ориентира в каква посока да върви. Колкото повече стават информационните потоци, толкова по-трудно ни е да отсеем онзи опит, който трябва да пренесем и да предадем на поколенията. Затова всеки учител трябва да си дава сметка и да си задава въпросите, за да може заедно с учениците да намери отговорите на въпроса: „Какво искам аз да дам на моите ученици?”. И в тази сфера Царина Куюмджиева прави много. Дори в момента предполагам, че е затрупана с проекти и презентации. Тя е много всеотдайна – и към учениците, и към колегите. Младите преподаватели често я търсят. Много всеотдайна е и към семейството. Тя е страхотна малка и много добра свекърва.”

Маргарита Зидарова