Избягах от ежедневието на COVID-затворника

Наскоро нашата уважавана сътрудничка Ирина Ризова напусна временно Търговище и замина за с.Долец, Антоновско. Оттам тя ни написа тези вдъхновяващи редове, които поместваме по-долу.

Избягах от областния град, от апартамента в центъра. Избягах от удобството на четирите стаи, от големия хол с удобната маса. Избягах от ежедневието на ковид- затворника, от ежечасното миене и триене, от стреса на излизане и влизане в дома си, в магазина, на улицата. Избягах от личните си страхове и паник атаки, от непослушното си сърце, от световъртежите, от безсънните си нощи, от потока на ковид- информацията. Избягах на село – при моето детство, при детството на децата ми, при мощите на предците ми, при омагьосващия пламък на живия огън… Дишам въздуха с аромат на влажна пролетна земя, слушам истинската тишина и се радвам – врабчетата ги има, а бяха на изчезване, селските чешми, почти пресъхнали – водата блика отново, чувствам как покълват семена, как расте трева, как се разлистват дърветата… И благодаря: на Бог, че е сътворил този свят, на предците – за силните си гени и отвореното си сърце, на децата си, че приеха тази сила в себе си и я предадоха на своето потомство. И мечтая българският държавник да осъзнае, че българското село ще спаси българина и от ковида, и от глада, и от неизбежните психически проблеми, които ще го последват след социалната му изолация. Мечтая световният ” елит” най-после да прозре колко са нищожни амбициите му за политическо и икономическо надмощие. Планетата ще се самоочисти от нас като от ненужен паразит в името на собственото й оцеляване л, а човечество ще научи поредния си урок, но по трудния начин.

Ирина Ризова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.