„Творческият труд на хората, създали основата на културния живот в града ни, заслужава уважение и признателност.”

Само преди два месеца ОНЧ „Напредък – 1864” отбеляза 155 години от създаването си. Във връзка с тази достолепна възраст, на търговищката общественост ще бъде представен  Юбилеен  сборник за дейността на тази институция. Съставител на този сериозен изследователски труд е Радка Иванова, а негов коректор- Ирина Ризова.  В този брой на в. „Знаме” двете уважавани в града ни авторки, водят интересен разговор.

– Безспорно, такава годишнина предполага задълбочено изследване на миналото. Какво в него би впечатлило съвременния гражданин на Търговище, г-жо Иванова?

– Всичко според мен прави впечатление, защото е уникално за своето време. Стремежът да се създаде в Търговище пълнокръвен културен живот, се проявява много ярко още преди Освобождението. Благотворният резултат е основаването на читалището и впоследствие началото на организиран културен живот, изявен като активна читалищна дейност. В онова време интелигентните младежи „взели инициативата да основат читалище, в което да могат да намерят онази храна, от която са чувствали толкова голяма нужда.”

– Може  ли да се каже, че за културният живот на града ни ОНЧ „Напредък – 1864”  е начало на началата?

– Да, защото тук е било средището на културния живот. Тук по-будните и талантливи млади хора са се срещали – и тогава към читалището е имало кафене – разговаряли са, обсъждали са инициативи и са подкрепяли начинания. Още в първите години от основаването му е започнала широка просветна дейност, която се проявявала чрез беседи, обсъждания, срещи с лектори. Умело са използвани вечеринките за представяне на различни инициативи.  Под покрива на читалището се заражда самодейният театър. Много можем да научим за театралната самодейност от спомените на Петър Стъпов, на Марин Абаджимаринов, по-късно и на Любен Лазаров. Светлин Божинов в очерка „Театърът в живота на гр. Ески Джумая” предлага конкретно проучване за театралната самодейност.  Много информация за библиотеката и нейното развитие се съдържа в „Сведенията” на Т. Бенински. Светлана Аврамова участва в сборника с проучване за създаването на музея. Интересен е разказът на Крум Владев за началото на хоровото пеене, послужило като основа за създаването на хор „Родна песен”. ПФА „Мизия” също е бил в своето начало читалищен състав.

–  Кои известни имена и фамилии ще открием на страниците на сборника?

– Името, което изпъква още от най-ранните години от създаването на културния живот, е на Преслав Доброплодний. Все в обхвата на онова време са имената на Панайот Захариев, Дечо Куюмджиев, по-късно срещаме Асен Каваев, Стефан Илиев, Борис Петров, за да се доближим до нашето съвремие, където откриваме Петър Стъпов, Марин Абаджимаринов, Любен Лазаров, Иван Якимов, Радослав Черкезов, Дончо Витанов . . .

–  Имате ли наблюдение  за приемственост в тази насока? Какво обединява участниците в читалищния живот от всички времена?

– Да, приемственост открих при Иван Якимов. Неговата внучка Милослава Савова в студентските си години активно се занимаваше с театър.  Тя има успешно участие в театър – лаборатория  „Алма Алтер” към СУ „Кл. Охридски”. През 2007 г. този състав участва в международен театрален фестивал „Хиперион” в Букурещ със спектакъла „Игра на убийство”. Там Милослава получава наградата за женска роля.  Нейният дядо Иван Якимов на зонов преглед в Габрово – 1963 г. в пиесата „Идолопоклонци” е отличен за добра игра.

– Когато възникват първите читалища, те отговарят на нуждите за културна изява на едно патриархално, но самоосъзнаващо се българско общество. Какво днес отличава читалищната дейност и какво от  миналото  трябва да се съхрани като традиция или  дух?

– Това, което отличава съвременната читалищна дейност, е свързано в голяма степен точно с технологизирането на света. Читалищата в България са много стойностна и уникална структура на световната култура. Сега те се възползват от постиженията на съвременните технологии и употребяват  за   различните прояви на читалищния живот компютрите, мултимедиите, умело се включват и видеоклипове, интересни са озвучаването и осветлението. Като традиция и дух от миналото, според мен, трябва да се съхрани инициативата читалището да бъде Център на духовен живот.

– Работата на съставителя е трудна и отговорна. На чия помощ и подкрепа разчитахте?

– Веднага бързам да си призная, че ако не познавах Светлин Божинов и ако знаех, че не мога да разчитам на неговия опит и изключително конструктивни и полезни съвети, едва ли щях да добия смелост да започна работата по създаването на тази книга.  Благодаря му от сърце за участието в сборника.

– А какво е Вашето лично послание към читателя на тази 155 годишна история на културния живот на град Търговище?

– Творческият труд на хората, създали основата на културния живот в града ни, заслужава уважение и признателност. Да не ги забравяме и да бъдем като тях  родолюбиви и вдъхновени творци на своето съвремие!

– Благодаря за идеята и още по-пълноценната ѝ реализация, госпожо Иванова! Гражданите на Търговище ще могат да намерят това вдъхновяващо четиво в Регионална библиотека „Петър Стъпов”.

Интервю на Ирина Ризова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.