Три въ­п­ро­са към ВЕ­НЕ­ТА СА­ВО­ВА от Вто­ро СУ”Проф.Н.Ма­ри­нов”, мла­д­ши по­с­ла­ник на ЕС, ед­но от мо­ми­че­та­та, но­си­ли на ръ­це 15-ме­т­ро­вия бъл­гар­с­ки три­ба­г­ре­ник на Тре­ти март от пл.”Сво­бо­да” до Ру­с­кия па­ме­т­ник

-С ка­к­во усе­ща­не при­е пре­д­ло­же­ни­е­то да уча­с­т­ваш в то­зи па­т­ри­о­ти­чен акт, Ве­не­та?

-Още ко­га­то кла­с­на­та Де­си­с­ла­ва Три­фо­но­ва-пре­по­да­ва­тел по ис­то­рия, ме по­пи­та да­ли же­лая да уча­с­т­вам в та­зи це­ре­мо­ния ,чи­и­то ини­ци­а­тор е Об­щи­на Тър­го­ви­ще, без до­ри да из­ча­кам да ми за­да­дат въ­п­ро­са, аз бях го­то­ва с от­го­во­ра:”Да!”, „Да!”, мно­го пъ­ти „Да”!…За­що­то за мен то­ва е и чест, и гор­дост, и ед­на пре­к­ра­с­на емо­циа да мо­га в то­зи свят ден ка­то бъл­гар­ка да пре­д­во­ж­дам 15-ме­т­ро­вия бъл­гар­с­ки три­ба­г­ре­ник от цен­т­рал­ния пло­щад до Ру­с­кия па­ме­т­ник…

-С ка­к­во ще за­по­м­ниш то­зи ден?

-Бях вто­ра в ре­ди­ч­ка­та от 30-ти­на мои връ­с­т­ни­ци, въл­ну­вах се, ес­те­с­т­ве­но, мно­го се въл­ну­вах…Вър­ху яке­та­та бя­х­ме об­ле­к­ли те­ни­с­ки в бя­ло, зе­ле­но и чер­ве­но и ма­кар, че си бе­ше до­с­та сту­де­но, сър­ца­та на вси­ч­ки ни бя­ха сгре­ти от то­ва из­к­лю­чи­тел­но то­п­ло чу­в­с­т­во-ро­до­лю­би­е­то…

-Тре­ти март за теб е…

-Ден на па­мет, при­з­на­ние и по­к­лон пред на­ши­те ге­ро­и­ч­ни пре­д­ци. И усе­ща­не-то­ва ве­ли­ко усе­ща­не, че сме бъл­га­ри…