АПОСТОЛЕ!!!

Ни­ко­га ня­ма да раз­бе­рем ка­к­во си ис­кал да ка­жеш с оная твоя ед­на един­с­т­ве­на ду­ма „НА­РО­ДЕ!!!”. Бол­ка ли е, тъ­ж­на въз­ди­ш­ка, дъл­бо­ко ра­зо­ча­ро­ва­ние или стра­ш­но пре­ду­п­ре­ж­де­ние?!

АПО­С­ТО­ЛЕ!!!

Се­га и ние тъй кра­т­ко се об­ръ­ща­ме към ТЕ­БЕ: от­де си на­ме­рил, от ко­го си при­х­ва­нал та­ка­ва мощ и си­ла, че да из­дър­жиш до­к­рай без ни­то миг ко­ле­ба­ние в за­по­ч­на­то­то ве­ли­ко и опа­с­но де­ло?

За­що­то бор­че­с­ко­то Въз­ра­ж­да­не съ­в­сем не е ро­ман­ти­ч­но вре­ме – с ми­рис на ба­рут, иг­лян­ки пу­ш­ки, хай­ду­ш­ки ог­ньо­ве, бо­д­ря­ш­ки пе­с­ни и раз­вя­ти зе­ле­ни бай­ря­ци, ка­к­то си го ми­с­лим. И ти не си ро­ман­ти­чен ге­рой, оби­ка­лящ ця­ло бъл­гар­с­ко пре­д­ре­шен ту с по­ту­ри и фес, ту с ра­со, ту ка­то кю­мюр­джия, вся­ко­га и с раз­ли­ч­но име и фал­ши­во те­с­ке­ре – ка­к­то си те пре­д­с­та­вя­ме. ИВАНКА БОТЕВА

Има­ло е про­ва­ли, стра­хо­пъ­з­льо­в­ци, съ­за­к­ля­т­ни­ци се от­д­ръ­п­ва­ли и спо­та­я­ва­ли в най-ре­ши­те­лен час, в тай­ни­те ко­ми­те­ти на­я­ве из­ле­з­ли спле­т­ни, ин­т­ри­ги, до­но­с­ни­ци, из­дай­ни­ци, как тъй по­не за кра­т­ко не си се стъ­пи­сал, не си се спрял и си про­дъл­жил пак все­о­т­дай­но и са­мо­по­жер­т­во­ва­тел­но.

И ка­къв е то­зи твой ге­ни­а­лен ум, че да съ­т­во­ри ця­ла стра­те­гия не са­мо за мо­рал­на и с оръ­жие ре­во­лю­ция, а и за бъ­де­ща сво­бо­д­на Бъл­га­рия ка­то де­мо­к­ра­ти­че­с­ка, свя­та и чи­с­та ре­пу­б­ли­ка, да ре­ди за­ко­ни, ко­и­то и днес смай­ват със сво­я­та про­зор­ли­вост. А мо­же­ше кар­ло­ве­цо с мъ­ж­ка­та си ху­бост, с те­зи си­ни очи и пе­се­нен глас да на­ка­раш вся­ко мо­мин­с­ко сър­це да ко­п­нее по теб, да из­жи­ве­еш мно­го зем­ни на­с­ла­ди.

Мо­же­ше кро­т­ко да си да­с­ка­лу­ваш, го­ле­ми на­у­ки да изу­чиш и ка­то мно­зи­на ви­со­ка ка­ри­е­ра да до­би­еш. Мо­же­ше… „На­ши­те бъл­га­ри же­ла­ят сво­бо­да­та, но при­е­мат я, ако им се по­д­не­се в къ­щи­те на те­п­сия” – уга­дил си го още от на­ча­ло­то, за да го до­ло­жиш пред всин­ца. Бъл­га­ри те при­по­з­на­ват пред тур­с­ка­та власт в тър­но­в­с­кия ко­нак и из­дай­ни­че­с­ки от­го­ва­рят: „Той е, Ва­сил Ле­в­с­ки…”

Кон­во­ят, ох­ра­ня­ващ ка­ру­ца­та с окър­ва­ве­но­то от ра­ни­те тя­ло, при­с­ти­га не­о­бе­з­по­ко­я­ван в по­м­ръ­з­на­ла­та от фе­в­ру­ар­с­кия студ Со­фия. Пъ­тят е дъ­лъг, но ни­що не се слу­ч­ва. Ня­ма ги дру­га­ри­те, съ­ра­т­ни­ци­те, ко­ми­те­т­с­ки­те хо­ра.

АПО­С­ТО­ЛЕ!!! Тру­д­но ми е, но по­с­мя­вам да по­пи­там: за­с­лу­жа­ва­ме ли те?!

ИВАНКА БОТЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.